Археолози на Националния исторически музей откриха голяма антична сграда на полуостров Червенка, обяви вчера директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. На мястото, където сега работят учените, доскоро бе разположена секретна база на военноморския флот.

Сега там работи екипът на доцент Иван Христов от НИМ. През този сезон учените успяха да навлязат във вътрешността на разположената край брега крепост. Тя е изградена в края на V век от император Анастасий I (491-518 г.). В последната седмица се показаха на по-голяма дълбочина жилища на древногръцко население, заселило полуострова още в V век пр.Хр.

Сградата, която проф. Димитров обяви за голямо откритие, заема площ от 400 кв. м и притежава голяма вътрешна зала и странични вътрешни помещения от запад, север и изток. Южно от нея се е намирал портал от 6 колони, които са се развивали от юг като голяма широка галерия.

Открит е фрагмент на горната част на мраморен декрет. Както е известно, от края на VII до началото на V век Черноморското ни крайбрежие е колонизирано от древните гърци, които основават няколко градове държави - Аполония (Созопол), Месембрия (Несебър), Одесос (Варна), Бизоне (Каварна), Дионисиопол (Балчик).

Съгласно законите, преселниците били най-малко по 3000 на град. Това, плюс високата естествена раждаемост, бързо направили първите заселени полуострови тесни и започнала втората колонизация. Само Аполония основала няколко големи селища - Анхиало (днес Поморие), в кв."Сладки кладенци" в Бургас, Ахтопол и Тиниада (днес нос Инеада) в Турция.

Един от проблемите при проучването на създаването и живота на тези нови колонии е трудно да се установи, тъй като съвременните български черноморски селища са в топографски континент с древните селища. Прякото следствие е, че е невъзможно да се правят разкопките в гъсто застроените съвременни селища - освен на няколкоквадратни метра при строеж на нова къща.

Територията на полуостров Червенка е свободна от съвременни строежи (военните съоръжения са били извън полуострова) и тук археолозите могат като "по учебник" да проследят раждането и развитието на живота в едно антично селище, посочва вестник "Стандарт".

В предишните кампании бе установено, че полуостровът е обграден от мощна крепостна стена, като през 30 метра тя е усилена с големи правоъгълни и кръгли кули. Те обграждат площ от 63 декара, което прави селището едно от най-големите в Черноморието.

Обикновено крепостните стени обграждат 25-30 декара. Крепостта е обхващала площ от 63 дка. Приютявала е 2000 души. Археолозите за кратко време са проучили трасето на 300 м крепостната стена, простираща се в западната и североизточна част на полуостров Хрисосотира.

Дебелата 2.40 м стена е притежавала 4 кули. Предстои подводна експедиция за трасето на стената и в морето, където, освен края на западната крепостна стена, се очаква да се открият и пристанищни съоръжения от VI век.

През юни д-р Христов попадна на основите на голяма сграда, прилепена до крепостната стена с размери 13/6 метра. Сградата е била обществена трапезария, богата на керамични съдове и монети, запазени на място под рухналия опожарен покрив.

Монетите, намерени на пода, са от времето на императорите Юстиниян Велики, Тиберий Константин, Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий. Най-късната открита за сега е от 614 г. С тази година се свързва и съкрушителният поход на авари и славяни, които опустошават много селища и крепости в днешна Югоизточна България.

По време на реставрацията на предоставените на Музея в Черноморец артефакти, реставраторът Койчева е попаднала на две амфори, които променят представата за развитието на Черноморец и региона през най-ранното Средновековие. На амфорите е открит текст, който разкрива, че са попаднали в земите на днешна Червенка от бреговете на Северна Африка.

Това откритие допълва историята на района, който през VII век е бил важен търговски и мореплавателен център.

Разкопките в Червенка са финансирани от Министерството на културата и Националния исторически музей, и ще продължат до началото на август. След което екипът на НИМ ще продължи разкопките в Старосел, Хисарско.