В град Бомарцо, Италия, се намира най-зловещият и едновременно с това красив парк - „Паркът на чудовищата“. Той е построен за херцог Франческо Орсини.

В наши дни паркът е запазил страховития си вид. Дължи името си на своите зловещи „жители“.

Градинско-парковата зона, която се намира на 68 км североизточно от Рим, е разположена в гориста планинска местност, в подножието на замъка Орсини. Представлява истински паметник на италианския Ренесанс.

Дължината на парка „Свещената гора“, както още го наричат, е почти 200 метра, а широчината му – 100 метра.

Украсен е с различни митологични скулптури и фантастични архитектурни съоръжения, които са изсечени от скала. Бройката им е около 30.

Пиер Франческо Орсини е ръководител на наемни отряди, които са взимали участие във военни действия в Германия, Италия и Франция.

През 1553 г. херцогът попада в плен на испанците. Техен пленник e в продължение на 2 години. След това се връща в собственото си имение и престава да участва във войните.

След извество време Орсини се жени за Джулия Фарнезе.



След това Пиер се увлича по архитектурното и дизайнерското изкуство. Заражда се идеята за създаването на прекрасен парк, който посвещава на съпругата си, загинала в нещастен случай по време на строежа на замъка Орсини през 1546 г.

Строителството на парка започва през 1548 г. и завършва след 28 години.

Паркът е проектиран от известните по онова време архитекти Дж. Бароци и Пиро Лигорио. Още тогава получава името „Свещена гора“.

Сред съоръженията на парка са вратата на Преизподнята, миниатюрна градина, Храмът на вечността, падаща двуетажна къща, която стои под наклон, но според историците първоначалната идея е била да изглежда като обичайна къща, а времето я е наклонило.

Недалеч от къщата се намира храм, построен в чест на Джулия Фарнезе. Това съоръжение рязко се отличава от останалите обекти в Парка на чудовищата. То поразява със своята скромност и хармония.

След смъртта на Пиер Франческо Орсини паркът преминава в ръцете на наследниците му. Заради отсъствието на средства той обрасва и започва да придобива зловещ вид. Именно това дава повод на хората да мислят, че се обитава от зли духове.

След извество време паркът е поверен на семейство Бетини. Джовани Бетини и съпругата му Тина започват да го поддържат и той отново е отворен за посещение. Този път с новото име - „Паркът на чудовищата“, валидно от 1954 г. насам.