Понякога през зимата, след залез слънце или преди зазоряване, невероятно ярко оцветени облаци се формират на частично тъмното небе.

Този рядък вид облачни образувания са известни като "полярни стратосферни облаци" или "седефени облаци". Те могат да се видят само в райони като Исландия, Аляска, Северна Канада, Скандинавските страни и Антарктика.

Скандинавците ги наричат ​​"майка на перли" заради техните ефектни преливащи цветове. Описвани като "едно от най-красивите облачни образувания," седефените облаци също така са и най-разрушителните за нашата атмосфера.

Тяхното присъствие насърчава химична реакция, която води до разпад на озоновия слой, който е щитът на планетата срещу вредните лъчи на слънцето.

Седефените облаци се развиват на много голяма надморска височина, в рамките на по-ниската част на стратосферата - на 21 км или по-високо. За сравнение, някои от най-високите облаци в тропосферата са на височина около 12 км.

Облаци обикновено не се образуват в стратосферата, защото няма достатъчно влага. Но седефените облаци са различни. Те не са съставени изцяло от водни капчици, а от смес от естествено срещащи се вода и азотна киселина, която идва от промишлени източници.

Преди десетилетия човечеството започва да използва вещества като хлорфлуорвъглеводороди (CFC) в аерозоли или за охлаждане. Тези химикали днес са забранени, но те са толкова стабилни като съединения, че продължават да съществуват.

Отнема няколко години, докато фреоните преминат през тропосферата и достигнат стратосферата, където започват да се разпадат под влиянието на ултравиолетовата светлина, освобождавайки хлорни атоми. Хлоридните йони, от своя страна, са много реактивни и унищожават озоновия слой.

За щастие, озонът не прави реакция единствено с хлорните атоми. Той също така си взаимодейства с други химикали в атмосферата, за да образува две много стабилни съединения - солна киселина и хлор нитрат. Тези две съединения съдържат по-голямата част от хлора в стратосферата, поддържайки крехък баланс.

Но през дългите зимни месеци в полярните региони, когато има малко слънчева светлина, температурата става толкова ниска в стратосферата, че облаци започват да се формират, въпреки че въздухът е сух. Тези седефени облаци, образувани от замразени кристали вода, азотна киселина, а понякога и сярна киселина, осигуряват идеална повърхност, върху която настъпват химични реакции, които водят до освобождаване на хлорните атоми обратно в атмосферата.

Наличието на слънчева светлина е от съществено значение за осъществяване на уравнението, така че това се случва само през пролетта, когато ултравиолетовата светлина разкъсва връзките между хлорните атоми. Процесът може да спре, само когато седефените облаци са унищожени от въздушни потоци от по-ниските географски ширини.

Такива химични реакции не биха могли да се проведат на друго място в атмосферата. Ето защо озоновата дупка е много по-важна в полярните региони, отколкото в други части на Земята.

Седефените облаци по-често се наблюдават в южното полукълбо. Вследствие на това озоновият слой е по-тънък над Южния полюс, в сравнение със Северния.

Снимки: amusingplanet.com