Площта на ледовете в северните морета стремително намалява, а това води до повишаване на броя на местните китове.

Сътрудникът на американското Национално управление на океанските и атмосферните изследвания (NOAA) Сю Мур събра и анализира данни от полеви наблюдения над китовете в Чукотско море и околностите, натрупвани през последните 30 години.

В статия, публикувана в списание Biology Letters, Мур съобщава, че ако през 80-те години на 20 в. там не са забелязвали представители от семейството на китовете, то днес срещите с тях са чести и дори обичайни.

По думите й популацията на местните гренландски китове е нараснала съществено.

Тези промени съвпадат с процеса на бързо намаляване на леденото покритие на Арктика, което за последните 30 години е спаднало с около милион квадратни километра – с по 10% всяка десетилетие.

Обширните пространства, в които няма лед, стимулират развитието на фитопланктона, който получава повече светлина и може да фотосинтезира.

Това на свой ред подхранва зоопланктона, който се храни с фитопланктон. Освен това откритите води са в контакт с вятъра, който носи прах и немалко органични материали, които активно се смесват.

Учените отбелязват още, че за последното десетилетие значително е нараснала популяцията на китове край Арктика. Възможно е това да е свързано с производителността на планктона и изобилието от храна.

Тези процеси са като ехо по цялата хранителна верига.

Китовете се хранят с планктон и това логично ги е привлякло към студените води. След тях започват да проявяват интерес и по-едри хищни китове, например косатки и кашалоти.