От около 30 години перничанинът Валентин Дрехарски отделя време, за да пътешества по света всяка година. Изминал е около 200 000 км, с личен автомобил из различни краища на света. До 2007 г. обикаля само Европа, където засега не е бил само в Исландия, но след това се впуска в по-далечни маршрути.

През 2012 г. посещава Иран. През 2014 г. изминава 30 хиляди километра от Беларус, през Монголия до Японско море и сбъдва една от мечтите си да достигне до четвъртия световен океан, а обратният му път е през Сибир до Санкт Петербург. На следващата година стига до Средна Азия, но през тази година избира нестандартен маршрут, който включва непризнати от световната общност държави.

За 83 дни пътешественикът от Перник е изминал 23 хиляди километра от юг на север, като е преминал през 17 държави и е достигнал до 6 морета. За това време е можело да пропътува и по-дълго разстояние, но в посетените от него Кипър, Абхазия и Крим се задържа по-дълго, защото, както сам споделя, „на малка територия са разположени много на брой забележителности" и разглеждането им му отнема повече време.

Валентин вече е готов с пътеписа си и в него разказва как преди влизането му в Норвегия, на руския граничен пункт получава най-високата оценка по време на пътешествието си. Служителката на границата, като разгледала паспорта му с печатите и датите, разбирайки че в продължение на два месеца е обиколил толкова много държави, казва: „Вие сте щастлив човек!".

За пътешествието си Дрехарски разказва и на личната си страница във Фейсбук, където пък негов приятел пише в коментар: „Добър и отзивчив човек, който плаща висока цена, за да задоволи нашето любопитство."

Тазгодишният си маршрут пътешественикът избира по няколко съображения - иска да разгледа държавите от двете страни на условната разделителна линия между Изтока и Запада, да обиколи места, които през последните няколко века са били в състава на пет империи - Турската, Руската, Шведската, Германската и Австро-Унгарската, и да види с очите си как се живее в държави и територии, съществуващи в противоречие с международни решения и правни принципи.

Така той обикаля Севернокипърската турска република, Абхазия, спорният полуостров Крим и отделелите се от Украйна Донецка и Луганска републики. При опит да влезе в Донецката рупублика не го пускат, посочва вестник "Стандарт". В Луганската народна република влиза едва след като обяснил, че родният му град Перник е побратимен с Луганск.

И сега най-големият ресторант в този град се казва "Перник", разказва пътешественикът. От Луганската република влиза в Донецката по-лесно много рано сутринта. „Целта ми беше да видя последиците от войната в Украйна и живота в селищата край фронтовата линия. Започнах с "тъжния" град Дебалцево, минах през Горловка и Макеевка, за да стигна до прекрасния Донецк. Видях разрушени от обстрела жилищни сгради, мостове, предприятия и бензиностанции", споделя Дрехарски.

Маршрутът му продължава през централната европейска част на Русия: Волгоград и Саратов, Воронеж, Елец и Тула, Москва, три старинни руски града северно от столицата. Една седмица прекарва в северните региони на европейска Русия: Бяло море с Архангелск, етнографския комплекс Малые Карелы и Северодвинск с дългите плажове от ситен бял пясък , където за първи път вижда море равно като тепсия с вълнички не по-високи от 3-4 см.

Посещава северния руски космодрум Плесецк, Република Карелия, Онежкото езеро и плавателния Балтийско-Беломорски канал, западното крайбрежие на Бяло море и малки индустриални градове на Колския полуостров, северния пристанищен град Мурманск на Баренцово море с паметник на съветския воин Альоша, германско военно гробище в Печенга.

Там, в далечния Север се любува и на „Белите нощи", защото през юни и юли по тези места слънцето не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта и нощем е светло. След град Заполярни влиза в Североизточна Норвегия. „В музея на град Киркенес научих, че през периода 1918-1920 г. Финландия е имала териториални претенции към този норвежки регион с цел да получи излаз на Баренцово море", споделя пътешественикът.

Във Финландия, която вече е посещавал, разглежда няколко музея, спира при най-малкия ресторант в света с една маса и два стола и вижда най-голямата дървена черква в света. Маршрутът му го отвежда до най-големия финландски крепостен замък в Саволинна в момент, когато там се провежда международен оперен фестивал.

По време на пътешествието си в Латвия Дрехарски посетил бивш съветски затвор, превърнат в музей, а в Литва разгледал музей на дявола в Клайпеда. Едно от най-екзотичните места, където стъпил е Републиката Ужупис, за която много малко хора са чували. Тя се намира на територията на литовската столица Вилнюс и в превод името на тази измислена от художници и други творци „държава" означава „Зад реката". Има си президент, армия от 12 човека и собствена конституция с 40 члена. Един от тях гласял: „Всеки има правото да греши", а друг: „Всеки има правото да лентяйства и да не прави нищо".

Пътешественикът преминава през източните части на Полша, Унгария и Словакия и през западна Румъния, където най-дълго се задържа в Тимишоара.

В пътеписа си Дрехарски разказва обстойно за видяното от него в западната част на Турция, на остров Кипър и на полуостров Крим, където остава цели 9 дни, за да посети многобройните туристически забележителности, сред които чудесните курортни райони с морски плажове, прекрасните парково-дворцови комплекси Масандровски, Ливадийски, Воронцовски, Бахчисарай, Никита и стигайки до загадъчната религиозна общност на караимите. Докато обикалял Крим Дрехарски установил, че местното население живее щастливо и в неведение за всичките коментари в световните медии колко проблемен е полуостровът.

Пет дни пътешественикът остава в Абхазия, за да обиколи повече от забележителностите. Това е почти два пъти повече от първоначално планираното му време за тази държава, за да стигне до извода, че със своя субтропичен климат, топло море, планински езера и водопади, Абхазия може да е чудесна туристическа дестинация.

В маршрута му са Централна и Източна Грузия със забележителности от древността до наши дни. Там той среща грузинката Нана, която познавала добре България и му казала: „Вие българите живеете по-добре от нас, но постоянно недоволствате и се оплаквате от всичко. Ние, грузинците, сме по-бедни, но приемаме нещата такива каквито са и се радваме на живота."

В края на описанието на своето пътешествие Вальо прави и своеобразен финансов отчет. Разходите му извън България за времето от 2 май до 24 юли тази година са 5 хиляди лева. Най-сериозно перо са парите за гориво и за фериботи. Следват входните такси за музеи и забележителности и едва след това са разходите за прехрана, които с малко надвишават дадените пари за ремонти и техническа поддръжка на колата, с която пътува. Разходи за хотели няма, тъй като нощува само в автомобила си.