Трейдингът и инвестирането са два различни метода, които можем да използваме на капиталовите пазари, с цел да увеличим спестяванията си.

Основната цел на инвестирането е постепенното изграждане на състояние с течение на времето, в което държим порфейла си от акции, взаимни фондове, облигации, борсово търгувани фондове и други финансови инструменти.

Инвеститорите могат дори да повишат възвръщаемостта си, като реинвестират печалбите си, или получените дивиденти, чрез покупката на нови или увеличаване на текущите си позиции.

Инвестициите в този случай се държат за дълъг период от време – години или дори десетилетия. През този период инвеститорите могат да се възползват от покачване стойността на книжата, а също дивиденти, сплитове и др.

Дългият период на притежание на даден финансов актив може да ни предпази и от евентуални спадове. Неслучайно препоръчителният хоризонт за инвестиции е поне 3-5 години, докато инвеститори като Уорън Бъфет, който днес е четвъртият по богатство човек в света, използват популярната стратегия Buy and Hold (Купи и задръж).

Трейдингът, от друга страна, изисква следенето изкъсо на пазарите и по-честата покупко-продажба на акции, суровини, валути и др. финансови инструменти, с което се цели по-добра доходност от инвеститорите. Тук обаче са възможни и доста големи загуби.

Ако инвеститорите целят около 10-15% доходност годишно, то трейдърите понякога търсят и 10 и повече процента на месец. Тяхна основна цел е закупуването на актив на ниска цена и продажбата му на по-висока.

Обратното също е възможно – т.е. продажбата на висока цена (ако смятате, че активът е надценен) и покупката на по-ниска, или т. нар. къси позиции. И докато инвеститорите използват най-често фундаменталния метод за анализ, то трейдърите обожават техническия анализ.

Стилът на даден трейдър най-често се определя от периода, за който той държи даден актив. Те основно могат да се разделят на четири основни категории:

Дългосрочен или позиционен трейдър – където позицията може да се държи от месеци до години;
Суинг трейдър – тук позициите се държат между дни и седмици;
Дейтрейдинг – позициите се държат само в рамките на деня;
Скалпер – позициите се държат от няколко минути до часове.

Стилът на трейдърите се определя и от няколко основни фактора: размер на сметката, време, което може да се отдели на търгуването, опитът на финансовите пазари, както и нивото на риск, което той е склонен да поеме.

Инвеститорите и трейдърите целят доходност за определен период от време. И докато първите поемат по-малък риск, то и тяхната евентуална доходност ще е по-ниска. По-високият риск, съвсем естествено, може да доведе до доста по-добра възвръщаемост, но често и до големи загуби.