Сгушен в планините Шартрьоз във Франция, манастирът „Гран Картуха“ приютява монаси от католически орден. Членовете на ордена избягват контакта с външния свят, за да се съсредоточат по-добре върху съзерцанието и молитвите, пише ВВС.

Но това мистериозно място е люлката на напълно земен продукт, ликьора „Шартьоз“, произвеждан от рецепта, която според легендата била предадена на монасите през 1605 г. Монасите от „Гран Картуха“ не са единствените, които се посвещават на подобен бизнес.

Има религиозни ордени, които са произвеждали алкохолни напитки като бирата на трапистките монаси и виното на абатство Бъкфаст, по икономически и медицински причини. Някои от тези продукти никога не са били толкова популярни, колкото днес. Във време, когато произходът на храните и напитките става все по-важен, питие с толкова отличителен произход се ползва с известен престиж.

Марката „Шартьоз“ е продала 1.5 млн. бутилки в цял свят през 2015 г., като цената на една бутилка е 55 долара. Всички приходи били предоставени в подкрепа на ордена и на неговата благотворителна дейност. Ликьорът се произвежда със 130 растения, билки и цветя.

Но рецептата се контролира внимателно и мнозинството от монасите не познават точните съставки, нито процеса на узряване на напитката. Само трима от тях имат право да смесват растенията и сместта се предава на дестилерията в пакети без етикет, така че да не бъдат открити съставките от служители извън манастира, които помагат в процеса на производство.

Риск за сигурността

Екскурзоводката на манастира Матилд Перен уверява, че хора, които не принадлежат към ордена, „знаят наистина много малко за производството“. Тъй като операцията принадлежи на монасите, те „правят, каквото искат, и не са длъжни да казват на когото и да било какво правят“, допълва тя.

Дестилерията се намира във Воарон, селце близо до Гренобъл, на около 24 км от манастира. Първата дестилерия, построена през 1840 г., се намирала в самия манастир. Но с разширяването на производството шумът и суматохата променили съзерцателния начин на живот на монасите.

В следващите десетилетия производството се местело на различни места и отново ще бъде преместено през 2018 г. Заради количеството алкохолни пари било решено, че дестилерията създава риск за сигурността и трябвало да се премести на по-отдалечено място. „Правителството счете, че ако нещо избухне, целият Воарон ще бъде взривен“, казва Перен.

Въпреки че външни хора работят в дестилерията, монасите контролират дейността от манастира, като използват компютри, за да променят температурите в производствения процес и дори могат да спрат процеса, ако е необходимо.

Бавен живот

В абатство Андекс, югоизточно от Мюнхен, се намира смесица от стара и нова технология. Тук бенедиктинските монаси произвеждат своята бира от 1455 г. Според бенедиктинската доктрина послушниците трябва да работят бавно и последователно.

Свети Бенедикт не е казал нищо за производството на бира, но неговата доктрина осигурява идеален фокус за производствения процес. „Не можеш да правиш нещата бързо, докато произвеждаш бира или живееш като монах. Убедени сме, че традицията на монашеската бира изисква време за създаване на висококачествен продукт“, казва Мартин Глааб, ръководител на отдела за връзки с обществеността на манастира.

Служенето на другите е още един важен принцип в бенедиктинската традиция, който изисква гостоприемство към поклонниците. Всяка година манастирът е посещаван от един милион души. Монасите продават 100 000 хектолитра бира на година. Един литър светла бира от Андекс се продава за 4 долара в ресторанта на манастира. Подобно на манастира в Шартьоз приходите от бирата се влагат в подкрепа на ордена и на благотворителната му дейност.

Каква е причината за нарастващата популярност на тези напитки?

Бет Блум, анализатор на храните и напиткитена компанията за пазарни изследвания Mintel, казва, че популярността се дължи на нарастващия интерес на потребителите към произхода на храните и напитките и подозрителността им към индустриализираните производствени процеси.

„Потребителите искат по-автентично преживяване. Фактът, че бирата се произвежда в манастир от години вероятно е от важно значение за един специален продукт. Това е нещо, в което потребителите биха искали да участват“, казва Блум.

Някои религиозни ордени са стигнали още по-далеч в производството на алкохол и предлагат по-модерни продукти.

С молитви и съзерцание

Във ферма в Мърсед, Калифорния, монахините от ордена „Сестрите от долината“ показват посвещаването си на лечението с медицински продукти, произведени с марихуана собствено производство.

Сестра Кейт Миусън създала религиозния орден през 2015 г. Въпреки че се обличат в католически одежди, духовните практики на монахините се различават от т. нар. „древна мъдрост“.

„Монахините на марихуаната“, както са известни в Централната калифорнийска долина, не принадлежат официално към религиозен орден и не проповядват католическата вяра. Те разпространяват продуктите си по интернет в цял свят.

„Когато имаме дилеми или трябва да вземем решения, се питаме какво биха направили майките ни. Това е нашият основен принцип“, обяснява Миусън. Вярванията на ордена създава основата за бизнес практиките им. Производството следва лунния цикъл, жените се молят и медитират, докато приготвят рецептите в кухнята на манастира.

Крайният продукт не е опияняващ, въпреки че е произведен от канабидиол. Тъй като съставката няма психоактивни свойства, продуктите не се смятат за наркотик, така че продажбата и износът им в чужбина е законен.

Клиентите могат да си купят масло, мехлем или тинктура с канабидиол в интернет на цена между 85 и 95 долара. През 2015 г. продажбите възлезли на 60 000 долара, а печалбата била достатъчна за заплатите и поддръжката на манастира.

Заради използваната съставка за продуктите имало опити местните власти да накарат монахините да преместят дейността си на друго място, нещо, което сестра Миусън категорично отхвърля. Дейността на монахините не е достигнала историческото или културно значение на трапистката бира в Белгия, но има своите отдадени последователи.

„В света има много неща, които могат да навредят на здравето, но смятам, че това не е едно от тях“, казва Хавиер Санчес, потребител на маслото и тинктурата на основата на канабидиол.