Домакинските гъби, които използваме днес, в по-голямата си част са синтетични, но в миналото те идват от морското дъно.

Някои от най-добрите и качествени морски гъби - желеподобно морско същество с тяло, пълно с пори, в миналото могат да се намерят в топлите води на Югоизточното Средиземноморие.

Древните гърци са знаели за тези животни и тяхната полезност в чистенето, както и в поддържането на личната хигиена. Гъбата е използвана също и за подложка в каски и за филтриране на вода.

Цялата гръцка „гъбена индустрия“ е съсредоточена върху поредица от острови в Егейско море, наречени Додеканези. В продължение на поколения млади мъже, както и техните бащи, и предците на техните баща, са изкарвали прехраната си от гмуркане за гъби.

Традиционно, гъбата е събирана от дъното на океана чрез свободно гмуркане, без използването на дихателен апарат.

Водолазите прикрепяли към телата си парче плосък камък с тегло до 15 кг, който бързо ги свалял до дъното. С ръце те натъпквали колкото гъби могат в чанта, след което излизали на повърхността.

Преди това наличието на гъби на дъното на морето е проверявано с помощта на цилиндрична тръба с прозрачно дъно. Квалифицираният водолаз можел да се гмурка до дълбочина от 30 метра и да остава под вода в продължение на 3 до 5 минути.

В средата на 19 век гмуркането за гъби претърпява истинска революция след изобретяването на водолазния костюм, или skafandro, както гърците го наричат.

Водолазите са носели костюм, направен от гума, а въздух дишали чрез маркуч, който подавал кислород от лодката по-горе. Това им позволило да се гмуркат по-дълбоко в морето и за по-дълги периоди от време, като по този начин събирали повече гъби.

Производителността се увеличила стократно, носейки огромно богатство на островитяните.

Но водолазният костюм носи и драматична промяна във физиологията на гмуркането. Вместо да си поемат дълбоко дъх, водолазите дишат въздух под налягане, който се разтваря по-лесно в кръвта заради повишеното налягане в дълбините.

Когато водолазът се издига твърде бързо от морското дъно, което често се случва, разтворените газове образуват мехурчета, което пък води до болезнено състояние, известно като кесонна болест, или болест на водолазите.

Потърпевшите се сдобиват с болки в ставите и главоболие, а някои остават парализирани за цял живот. Много от тях умират.

При липсата на знания за кесонната болест жертвите нарастват бързо. Между 1866 и 1895 г. само на остров Калимнос 800 млади мъже умират, а повече от 200 са парализирани. Смъртта и парализата разбиват семейства, а във всяко домакинство на острова има поне по един потърпевш.

В крайна сметка, по искане на опечалените жени на Калимнос, Османската империя забранява използването на водолазен костюм през 1882 г. Водолазите трябва да се гмуркат отново без него, а спадащите бързо печалби предизвикват безпокойство сред мъжете.

След няколко години водолазният костюм се завръща, но заедно с него се завръща и кесонната болест. В крайна сметка през 1910 г. са разработени таблици за декомпресия, но отнема време да достигнат до най-отдалечените гръцки острови.

Освен това те не могат да възпрепятстват всички водолазни инциденти. Първите таблици не покриват многократни гмуркания, а водолазите, търсещи гъби, правят такива по няколко пъти на ден.

В началото на 20 век гъбената индустрия се натъква на нови спънки, когато заболяване удря Източното Средиземноморие и унищожава голям брой гъби. Заради това много водолази от островите Калимнос, Халки и Сими мигрират към други части на света, където гъбата се среща.

Някои от тях се установяват в Тарпън Спрингс, в американския щат Флорида. И донасят със себе си гъбената индустрия. Тя се превръща в един от водещите морски отрасли в щата и най-важната дейност в града, който генерира милиони долари годишно.

В средата на 20 век на гъбената индустрия във Флорида обаче претърпява същата съдба като средиземноморската, след като гъбените полета в Мексиканския залив са унищожени.

От тогава и в двата района този вид дейност не успява да се възстанови. С развитието на синтетичната гъба индустрията окончателно умира.

Днес все още може да се видят водолази, които се гмуркат за гъби край гръцкия остров Калимнос, но те го правят със съвременно оборудване.

В столицата на Калимнос - Потия, има музей, където могат да се видят стари водолазни костюми и други предмети от историята на гмуркането за гъби.

Снимки: amusingplanet