Как държавата харчи парите ни – 15 черни примера
Фондация "Фридрих Науман" за втора година събира най-абсурдно изразходваните обществени пари в "Черна книга".
Оттам посочват, че в периода 2009–2015 г. правителствата на България са натрупали бюджетен дефицит в размер на над 12 млрд. лева. Прогнозите за следващите няколко години също предвиждат дефицит, което означава, че публичните финанси на страната най-вероятно ще направят пълно десетилетие на дефицитно харчене.
Този факт е от особено значение, тъй като тази книга ясно показва как публичният ресурс у нас се прахосва в големи размери. Ето и няколко примера, за това как се харчат парите ни
Много скъпо. Много бавно. Много опасно. Що е то?
Всяка година българските данъкоплатци се разделят със стотици милиони левове, за да поддържат и модернизират железопътната мрежа в страната.
Резултатът е, че в последните години няма изградена нито една изцяло нова линия, че влаковете се движат дори по-бавно от преди, а нелепите катастрофи не свършват. Огромните пари обаче продължават да отиват при любимите фирми на властта.
Как построихме мавлозей за 60 милиона в Пловдив
Спортна зала „Колодрума“, наречена от кмета на Пловдив Иван Тотев „уникалното спортно бижу“ струва на данъкоплатците почти 60 млн. лв. За няколко години проектът поскъпна пет пъти, а днес съоръжението почти не се използва.
Милионите за строителството пък отидоха във фирма, с която семейството на кмета има дългогодишни отношения. Днес тази скъпа придобивка често е заключена.
Интегрираният градски транспорт от "Огледалния свят"
Новият проект за интегриран градски транспорт във Варна е на стойност 115 милиона лева и официално е приключил. От всичките му компоненти безспорно е изпълнена единствено частта за публичност – общината плати на медии за реклама на проекта.
Варненци обаче още чакат скоростното автобусно трасе да заработи, а автоматите за продажба на билети се сдобиха със „свински опашки“.
„Слепите“ камери на Варна
Видеонаблюдението намалява престъпността и помага за регулиране на трафика. Примерите за това идват от най-големите градове по света. Варна също не е малък град, но там нещата са различни.
Преди почти десет години общината купува за 5 млн. лв. система за видеонаблюдение, която обаче така и не заработва. Затова днес данъкоплатците на Варна ще платят и още една система.
Кой не знае "кръговото" в Русе
Мястото е познато за всички в града на Дунав. Кръговото движение в центъра на Русе поема 80% от автомобилния трафик, по данни на общината.
Затова ремонтът му бе необходим. 8.7 млн. лева по-късно обаче мястото не изглежда обновено, а неприятните изненади стават все повече.
„Царският" стадион в община Дряново
Изграждането на нови стадиони в села, в които няма кой да ги използва, не е новина. Техният брой доближава 100, а причината да се строят масово е, че по тази мярка не се изисква съфинансиране и Европейският съюз осигурява 100% от парите.
Най-луксозният подобен обект се намира в община Дряново, където на разстояние само от няколко километра стадионите са два.
Дигата, която не пази Криводол от наводнения
Всяка година централната държавна власт отпуска пари на общините за спешни дейности за възстановяване на щети или за предотвратяване на бъдещи бедствия. Така и община Криводол получава почти един милион лева, за да изгради дига на река Лева.
Парите са похарчени, нещо е построено, обектът обаче не е актуван. По-страшното е, че местните хора не са получили срещу парите си защита срещу бъдещи наводнения.
Паркът около НДК е нов. Не виждате ли?
Замазани с цимент пукнатини, изкъртени павета, фуги с трева и плевели, при дъжд – заблатени участъци и наводнени търговски обекти. Мястото е паркът около НДК в София.
Проектът „Парково пространство на Национален дворец на културата – възстановяване и обновяване” е на път да надхвърли 16 млн. лв. Напът е и да се превърне в емблема на качеството на ремонтите в столицата.
Има ли разлика между 5 млн. лв. и 141 млн. лв.?
Столичният общински съвет одобри концесия за 16 автобусни крайградски линии с фирмата „МТК груп“. За да обслужва линиите и да вози съответно пенсионери и ученици с намаление, компанията ще получи 141 млн. лв. за 8 години.
Защо тази фирма? Защо за толкова пари? Не може ли по-евтино? Единственият отговор е, че „МТК груп“ има вероятност да спечели съдебен иск към София за 5 млн. лева. Затова сега ще получи 141 млн. лв., за да се откаже от иска си...
Булевардът на име "България"
Трамвайната отсечка по булевард „България“ в София бе ремонтирана преди две години за 7 млн. лева. Днес обаче това изобщо не прилича на обновеното място, което предлага сигурност и комфорт на гражданите.
Напукано платно, изкривени релси, откъртени плочки. На този фон като значително по-малък проблем изглежда един пропуск – няколко десетки метра от трасето изобщо не са обновени. Останали за някой друг път.
Карай с колелото все по жълтата боя
Столичната община има амбицията общата дължина на велоалеите в града скоро да надмине 100 км. Постигането на този резултат не е никакъв проблем. Въпросът е велоалеите наистина да бъдат велоалеи – да гарантират сигурност на колоездачите и да не създават предпоставки за инциденти.
Пример точно за обратното бе даден при обновяването на два булеварда в София за общо над 4 млн. лева.
Как властта си купува медии с нашите пари
Десетки милиони е платила държавата на медии за рекламиране на постиженията по европейските фондове. Смисълът от тези инвестиции е доста спорен и така те се превръщат повече в скрито държавно субсидиране на медиите.
Това е и основната причина да има нужда от ясни правила за раздаването им – те трябва поне в някаква степен да гарантират, че правителството не си купува безкритичност с парите на европейските данъкоплатци.
Негостоприемните къщи за гости
Програмата за развитие на селските райони е финансирала за последните седем години 749 къщи за гости на обща стойност над 2 милиона лева. Целта е ясна: с помощта от европейските данъкоплатци предприемчиви българи да бъдат подпомогнати да развият селски туризъм.
Голяма част от тези къщи обаче не работят като места за настаняване, т.е. някой просто е взел парите и си е построил нова къща.
Митът, че пътищата в България били евтини
Строителството на магистрали е най-често споменаваното постижение на управлението на ГЕРБ. Бяха завършени магистралите „Тракия“ и „Марица“, напредва работата по „Струма“. Но както с това, свикваме и със задължителните последващи ремонти.
Пропаднали участъци, напукан асфалт. Обяснението е, че в България строителството на пътища е по-евтино от други страни и затова било нормално качеството да не е най-високото. Да, но всъщност не е точно така...
Луксозните играчки на държавните мъже
Държавните и общинските администрации имат нужда от автомобили. Винаги е било така и е напълно нормално данъкоплатците да поемат и този разход. Проблемите започват, когато масово чиновниците изготвят така обществените поръчки, че на изискванията да отговори точно определен модел автомобил.
И най-често това са най-луксозните и най-скъпите модели. Въпреки публичните скандали по такива случаи практиката продължава.
Пълният доклад можете да намерите тук