Колумбия е държавата на годината на The Economist заради мирния процес през 2016 г., който британското списание определя като колосално постижение.

Конфликтът между колумбийското правителство и марксистките бунтовници от ФАРК продължи половин век и отне живота на близо 220 000 души. В един момент страната беше на ръба да се превърне в провалена държава - нещо, което днес е немислимо, отбелязва The Economist.

Бунтовниците от ФАРК убиваха безмилостно, набираха деца и в някои случаи принуждаваха момичета войници, които са забременели, да направят аборт. Освен това те се занимаваха с наркотрафик, отвличания и изнудвания, за да финансират войната си.

Силите на правителството също бяха жестоки. В някои случаи те използваха фалшиви обяви за работа, за да подмамят невинни мъже да се преместят в отдалечени места. След това ги избиваха и твърдяха, че труповете са на бунтовници. По този начин се показваха като герои и увеличаваха шансовете си за повишение.

Кошмарът свърши през 2016 г., когато президентът Хуан Мануел Сантос постигна мирно споразумение с ФАРК и го подложи на референдум. Когато то беше отхвърлено от народа, защото лидерите на ФАРК не са получили достатъчно сурови наказания, двете страни отново седнаха на масата за преговори и отговориха на някои възражения.

Новото споразумение е подложено на обсъждане от парламента, въпреки че беше за предпочитане да мине през нов референдум. Ако избирателите искат да рискуват връщане към война, могат да гласуват през 2018 г. за кандидат-президента, който обещае по-строги наказания за лидерите на ФАРК, отбелязва The Economist.

Междувременно бунтовниците се готвят да свалят оръжие. Подобно на повечето мирни споразумения, това в Колумбия е незавършено и включва грозни компромиси, но алтернативата е по-лоша, смята британското списание.

Държавата, която печели наградата на The Economist, не трябва да бъде само мирна и богата. Сред предишните победители са Мианмар и Тунис, които избягаха от тиранията и изградиха политическа система, наподобяваща демокрация.

Британското списание не е вземало предвид държави, като Швейцария, Япония и Нова Зеландия, които са точно толкова добри за живот, колкото преди десет години.

Сред кандидатите тази година беше Естония. Заплашена от руския президент Владимир Путин, това е една от малкото страни-членки на НАТО, която изпълнява задължението си да харчи 2% от БВП за отбрана. Естония е една от бедните държави в Европа, но учениците й бяха едни от най-добре представилите се в тестовете PISA, чиито резултати бяха обявени неотдавна.

Директорите на естонските училища имат автономия да наемат и уволняват учители и са държани отговорни за резултатите. Смени се само едно поколение, откакто Естония стана независима държава, сега тя изглежда почти като скандинавска страна.

Друга малка държава сред претендентите беше Исландия с население от едва 330 000 души, която беше държавата с най-бърз растеж през 2016 г. Освен това футболистите й изхвърлиха Англия от Европейското първенство.

Коментаторите отбелязаха, че треньорът на английския национален отбор получава 3.5 млн. паунда на година, а исландският му колега е зъболекар на половин работен ден.

Макар че Китай е диктатура, тя е на челни позиции по два показателя, които са от голямо значение. Доклад от март показа, че емисиите на парникови газове може би вече са достигнали своя пик или най-вероятно ще направят това в идното десетилетие.

Въпреки забавянето на растежа, 14 милиона души от селските области на Китай са излезли от бедността през 2015 г., повече отколкото в която и да е друга държава.

Не забравяйте също, че Тайван проведе нови свободни избори през 2016 г. Избирателите дадоха гласа си за умерената Цай Инг-уен, която стана първата жена президент на страната. До момента тя се справя добре с изнудването от Пекит, въпреки че ще стане изключително уязвима, ако Доналд Тръмп постигне голяма сделка с Китай.

Беше изкушаващо да предложим поделено първо място на Пекин и Тайпе и да го наречем награда „Един Китай“. Но дали щяха да застанат на един и същи подиум, за да я приемат, пита се The Economist.

Канада остана трезвомислеща и либерална, въпреки че други богати държави бяха отровени от нелиберален популизъм. Тя остава отворена за търговия и имигранти, една пета от гражданите й са родени в чужбина, два пъти повече от населението на САЩ.

Като премиер Джъстин Трюдо договори сделка за цена на въглеродните емисии с почти всички канадски провинции и обещава да легализира марихуаната. Какво друго можем да искаме от бивш треньор по сноуборд, коментира The Economist.

Снимка: Instagram