Докато цените на имотите растат в цял свят и най-вече в големите градове, средностатистическо семейство в Токио може да си позволи да купи нова самостоятелна къща за 300 000 долара. Точно така. Типичната основна къща в Токио е с три спални. Колко американци някога ще живеят в свой собствен дом с три спални, а още повече да го притежават?

Кое всъщност прави цените на жилищата в Токио толкова достъпни? Първото нещо е, че в Япония жилището не е инвестиция. Това е място, на което живеем. Бавното нарастване на населението означава, че увеличението на цените на имотите не е гарантирано по същия начин, както в Бруклин, например. Така че има по-малко спекулации, които вдигат цените.

Японското правителство също предлага ниски лихви при ипотека, сключена за 35 години. Така, например, купувачите на имоти могат да вземат 300 000 долара при лихва от 1% за 35-години, което прави месечна вноска от само 850 долара.

Големият фактор обаче е зонирането. Според законите няма причина, която да спира строителството и да вдига цените. Системата има 12 зони - от жилищни до търговски и промишлени. Всички сгради, допуснати в зона 1, се допускат и в следващите.

Реално жилища могат да бъдат изградени навсякъде, дори и на малко земя, което увеличава количеството на жилищата и държи цените под контрол.