Унгарската столица Будапеща се отказа от кандидатурата си за домакин на летните Олимпийски игри през 2024 година, което остави в играта само Париж и Лос Анджелис.

Като официална причина за отказа на Будапеща се посочва липсата на политическа подкрепа към организирането на подобен форум. Паралелно с това, унгарски активисти събраха хиляди подписи против домакинстването на Олимпиада.

Основната причина за всичко това е една: високите разходи около домакинство на Олимпийски игри. "Много хора се опасяват, че разходите ще бъдат прекалено високи“, казва Миклош Хайнал, един от организаторите на петицията, пише CNN.

Притесненията около бюджета, необходим за организацията на подобен форум, отказва потенциалните кандидати един след друг през последните години. Рим и Хамбург са градовете, които също се отказаха от надпреварата за 2024 година. Стокхолм и Краков пък изтеглиха кандидатурите си за зимните Олимпийски игри през 2022 година, за да бъде присъдено по-късно домакинството на Пекин.

Градът, който приема домакинството на подобен форум, трябва да планира и да плати изграждането на масивни спортни съоръжения и инфраструктурни проекти. Разходите за сигурност могат да достигнат милиарди долари. Хиляди хотелски стаи трябва да бъдат изградени за атлети и туристи.

Повечето от тези неща се случват с парите на данъкоплатците при прекалено малка икономическа изгода. Превишението на разходите по време на летните Олимпийски игри в Рио де Жанейро възлиза на 1.6 млрд. щатски долара, изчисляват проучвания на Oxford's Saïd Business School.

Политиците обикновено използват аргументите, че създадените работни места, продадените билети и туристическите потоци ще възвърнат разходите, но икономистите мислят друго.

Монреал, който бе домакин на летни Олимпийски игри през 1976 година, е перфектният пример за дългосрочни разходи. Преди игрите кметът на града бе заявил, че възможността Олимпийските игри да са на загуба е като мъж да роди бебе. Е, кметът сгреши.

Превишението на разходите остави града с дългове в размер на 1.5 млрд. щатски долара, които бяха погасени чак през 2006 г. Олимпийският стадион, познат като the Big O, бе използван по предназначение известно време, но бързо бе изоставен на празен ход. Гражданите на Монреал започнаха да наричат съоръжението the Big Owe.

Докато случаят с канадския град е действително екстремен, изследователите от Оксфорд откриха, че спиралата на разходите е в норма. „Всички Олимпийски игри, без изключение, завършват с превишение в разходите“, посочват учените. „Бюджетите са повече като необходим минимум, който винаги се надвишава“, добавят изследователите.

Историята с Монреал доведе до страх у потенциалните домакини на игрите през 1984 година. Тогава само един град – Лос Анджелис, подаде документи, което му позволи да диктува правилата по организацията, изземвайки тази роля от Международния олимпийски комитет (МОК).

Това реално създаде нов финансов модел относно домакинстване на олимпиадата. Освен това Лос Анджелис използва вече изградени съоръжения и стадиони, вместо да ги строи от нулата, както настоява МОК. Какъв е резултатът? Печалба.

В наши дни градовете домакини на форума предприемат друг подход. Русия посочи, че е изхарчила невероятните 59 млрд. щатски долара за домакинството на зимните игри в Сочи 2014. Китай не сподели информация относно разходите си за Пекин 2008, а съоръженията, построени за последната олимпиада в Рио, вече тънат в разруха.

На фона на всичко това МОК признава, че има проблем. Организацията вече подготвя редица реформи, които целят понижаване на разходите за домакинство на Олимпийски игри.