Почти невъзможно е да посетите Германия, без да опитате къривурст или братвурст, две ястия с наденица, които са почти вездесъщи в страната, пише ВВС.

Но въпреки славата на наденицата изглежда, че германците никога не се отегчават от дюнер кебапа. Страната с население от 82 милиона души консумира два милиона дюнер кебапа на ден, съобщава Гюрсел Юлбер, говорител на Асоциацията на турските производители на дюнери в Европа (ATDiD).

Може да се каже със сигурност, че месото на фини кръгове, приготвено на вертикален шиш за печене, обвито с хляб и покрито със салата, измества наденичките като предпочитано фаст фууд ястие. Става дума за виден символ на културното и икономическо влияние на турските имигранти в германското общество.

Произведено в Германия

Изобретяването на дюнера в германски стил в Берлин преди близо 50 години се приписва на двама души – Кадир Нурман, починал през 2013 г., и Мехмет Айгун. И двамата са гастербайтери – вълната от работници от Южна и Източна Европа, които дават импулс на поствоенната икономика на Западна Германия. Те проправят пътя на трудова сила, която днес наброява 200 000 души.

Макар че има много спекулации относно истинската история – Айгун твърди, че той е измислил ястието една година преди Нурман в магазина си през 1971 г., ATDiD официално предоставя титлата на Нурман.

Според Юлбер Нурман продал първия кебаб в Германия от малкото си магазинче срещу зоологическата градина в Западен Берлин през 1972 г. Традиционното ястие от печено на скара месо, сервирано с ориз, салата и хляб, се превръща в сандвич, за да могат германските работници да го похапват на крак.

И двамата мъже твърдят, че им е хрумнала идеята да сложат месото в питка хляб. Но независимо кой е бил първи, двамата мъже положили основите на търговия, която днес възлиза на 4 млрд. евро (около 4.3 млрд. долара) в Германия. Днес любимата на германците улична храна се превърна във важен елемент от германската диета.

ATDiD съобщава, че в Германия има около 40 000 дюнерджийници, а Берлин е лидер с 4000. Това е повече отколкото в най-населения град в Турция – Истанбул, сочат данни на организацията Visit Berlin.

Германската столица е следвана от Мюнхен, Франкфурт, Хамбург и Щутгарт. Уличната храна е толкова желана, че през 2011 г. група германски студенти създаде решение за „дъх на кебаб“. Сокът от магданоз, мента и лимон неутрализира дъха на чесън.

Защо дюнерът е толкова популярен?

„Защото е много вкусен. От една страна, всички съставки са добри, има протеини и салата“, казва Юлбер. Вкусът обаче не е всичко, а също големите порции и достъпната цена между 4.50 и 14 евро.

С течение на времето и наличието на различни видове месо дюнерът пое в нова посока с включването на пилешко, свинско и пуешко месо, както и различни видове хляб и допълнителни съставки. Всеки ресторант добавя своя почерк. „Вариации като кебаб искендер (печено на скара свинско месо, доматен сос, питка, разтопена овча мас и кисело мляко) и адана кебап (кебап от месо, поставено върху широк железен шиш) също са популярни сред клиентите“, казва Еврен Демиркан, съсобственик на World of Kebap в Щутгарт.

Но класическият дюнер привлича най-много клиентите на Демиркан. Той продава около 500 на седмица, а през уикендите продажбите се удвояват.
Като основна етническа група от негермански произход в страната (в Берлин се намира най-голямата турска общност извън Турция) дюнер кебапът е послужил на турците като важно средство не само в подкрепа на икономиката и за задоволяването на апетита на местните граждани, но и за създаването на връзка между двете култури.

За много турски имигранти дюнерът се е превърнал в благоприятна възможност. И дори след почти пет десетилетия, в които различните поколения пазят живо наследството на дюнера, пионерите не са забравени. „Разбира се, ние сме благодарни на Кадир и Мехмет. Те не само измислиха кебапа, но и поставиха основите на цяла индустрия, която на свой ред издържа много хора. Много други индустрии се възползваха от търговията с дюнери“, отбелязва Демиркан.