Ако сте избрали да се облечете с дрехи от полиестер, най-използваната тъкан за производство на дрехи в света, за която отиват 70 млн. барела петрол на година, имайте предвид, че за разграждането й ще са необходими 200 години, предупреждават експерти, цитирани от ВВС.

Ако дрехите ви са произведени от изкуствена коприна, вискоза или лиосел, които са изкуствени влакна на базата на целулозата, цифрата отново е 70 милиона, но този път отсечени дървета, които се използват за производството им всяка година.

Но ако сте от хората, които използват само материи от естествени тъкани като памука, оказва се, че това е културата, която използва най-много пестициди – 24% от всички инсектициди и 11% от всички пестициди в света, които замърсяват земята и водата.



Освен това органичният памук може да е изисквал над 18 900 литра вода за производството на тениската или дънките ви. Това отчасти е причината, поради която модата заема не особено престижното второ място в лигата на най-замърсяващите индустрии. Това е само една част от проблема, има и още.

Използваш и хвърляш

Изкушението на модата е почти неустоимо, дори хората, които твърдят, че я игнорират, си купуват дрехи, които ги обозначават като членове на общността, отхвърляща модните тенденции.

Може би най-вредна е т. нар. „бърза мода“, която се установи в последно време благодарение на система, в която политиците свързват патриотизма с покупките, рекламистите предлагат неща, за които никой не ги моли, на все повече медии, а предприемачите намират начини да произвеждат, почти без да плащат.

В тези общества, които са такива експерти в консумацията и толкова нетърпеливи в покупките, използването и хвърлянето, щетите се увеличават, добавяйки още нули към статистиката. Изглежда, че конвенционалната текстилна индустрия вреди значително както на хората, които работят в нея, така и на Земята.



Веригата е дълга и проблемите възникват на почти всички етапи в процеса – от семената, които често са генно-модифицирани и струват по-скъпо на земеделците, до токсичните отпадъци, които се отразяват дори на хормоналното равновесие на животните. И всичко това още преди дрехите да бъдат транспортирани до другия край на света.

Светът е голям

„Не знаехме тези неща, когато започнахме. Информирахме се, докато създавахме компанията“, казва пред ВВС Хуан Диего Герскович, който заедно с братята си създава компанията Industry of All Nations (IOAN).

Те я определят на сайта й като компания за „дизайн и развитие, създадена с ангажимента да преосмисли методите за производство на потребителски стоки“. „Аз и братята ми си дадохме сметка, че в толкова голям свят почти всички продукти се произвеждат в две-три азиатски държави. Защо? Единствената причина е, че е по-евтино да се произведе там“, казва Хуан Диего.

Този търговски модел не му се сторил добър. „IOAN, както показва името й, съществува, за да връща производството на оригиналните производители, да се връща към източника, допълва той. Когато започнали да посещават други държави, забелязали негативните последици за околната среда.

Братята, които са аржентинци, но живеят в Лос Анджелис, САЩ, започнали да произвеждат еспадрили (вид обувки – бел. ред.) в родината си, работейки с плата, от който били произвеждани преди 120 години.

“Без да го знаем, обувките ни бяха екологични, защото бяха произведени от юта и памук. Единственото, което направихме, беше да им сменим връзките – сложихме синтетични, защото бяха по-евтини“, разказва Герскович.

Но братята искали най-вече с втория си продукт да обърнат внимание на проблема със замърсяването на модата. Идеята била да произвеждат дънки, но „когато започнахме да изследваме денима, си дадохме сметка, че става въпрос за нещо много токсично. Решихме, че е по-добре да се посветим на нещо друго“, казва Хуан Диего.

В търсене на произхода

След разговор със собственика на известна марка дънки в Аржентина, който му казал, че не знаел нито едно място, където се произвеждали дънки по оригиналния начин – с органичен памук и индиго, получавано от растението Indigofera tinctoria, Хуан Диего се заровил в интернет, за да провери дали това е така.



В крайна сметка открил малко място в Южна Индия, наречено Оровил, където от години търсели начини да съживят индустрията на естествените тъкани. „Това е била много важна индустрия в индийската култура, но Индустриалната революция донася химическите оцветители и индустрията на естествените тъкани изчезнала“, разказва Хуан Диего.

Естественият процес в този случай и в много други изисква много повече време и инвестиции, „но е значително по-малко агресивен за околната среда“, допълва той.

Повече от бизнес

След това дошли и други продукти като пуловерите от вълна от алпака от Боливия без никакви оцветители. „Сега компанията, която ги произвежда в Боливия и която познава философията ни, създаде малка лаборатория, за да развива естествени бои“, казва Хуан Диего.

Тези продукти започнали да се инкорпорират към оригиналната идея на братята Герскович – те не просто произвеждали дрехи, а създавали общност. „Най-важното е, че като човешки същества трябва да променим манталитета си, трябва да започнем да консумираме по-малко“, казва Хуан Диего.

Мръсните тайни за дрехите ни Все повече текстилни компании се обръщат към органични оцветители и тъкани

Докато се случва това, IOAN и други малки компании в различни краища на света продължават своята линия – заделят необходимото време за производство на дрехи, които не вредят толкова на хората, които ги произвеждат, нито на околната среда. Но ако трябва да сме честни, вредят на джоба на хората, които ги купуват.

Един чифт дънки, произведени от аржентинските братя, струва 170 долара. „Докато се увеличат продажбите, искаме да намалим разходите, но не и да достигаме до нивата, които имат големите вериги – тези разходи са измислица. Те продължават на 100% да не проявяват уважение към производителите си“, казва Хуан Диего.