В последните седмици турският президент Реджеп Ердоган обвини две европейски правителства във фашизъм. На фона на нарастващото напрежение с Холандия турският лидер каза на митинг в Истанбул, че холандците са „нацистки останки, фашисти“.

“Мислех си, че нацизмът е свършил, но съм грешал. В действителност нацизмът е жив на Запад“, допълни той. Точно една седмица по-рано, на 5 март, Ердоган обвини и правителството на Ангела Меркел във фашистки действия, които напомняли времената на нацистите.

Не за първи път турският президент споменава нацизма и Хитлер в коментарите си. През януари 2016 г. той каза на пресконференция, че искал да има същите права като Адолф Хитлер, а управлението на фюрера било пример за ефективна президентска система.

Миналата година Ердоган пак предизвика всеобщо възмущение, след като каза в интервю за израелски медии, че не може да прецени дали Хитлер или Израел са вършили повече варварства.

Германските и холандските политици отговориха на последните обвинения във фашизъм на турския лидер. Холандският премиер Марк Рюте нарече коментарите на Ердоган провокаторски и допълни: „Това, което говори, не е от полза за никого“. Германският канцлер Ангела Меркел също коментира думите на турския президент, като заяви пред парламента, че изявленията му са изключително неуместни и не могат да бъдат оправдани“. „Сравненията с нацистите трябва да спрат“, допълни канцлерът.

Изглежда, че Ердоган е изчерпал историите, които обичайно разказва преди избори, за това как от най-долното стъпало на обществото стигнал до политическия връх и да енергичната си битка срещу враговете на страната и сега залага на националистическата карта, за да убеди избирателите да дадат гласа си на 16 април за въвеждането на президентска система. Тя на практика ще даде цялата власт в страната на президента. Не всички избиратели обаче са убедени, че Турция се нуждае от подобни реформи.

Европейските страни също дават аргументите, от които Ердоган се нуждае. Ходовете на политици в Германия и Холандия в последните дни да забранят на турски министри да агитират за референдума на тяхна територия са от полза за кампанията на турския президент. Спорът с Европа му позволява да играе любимата си роля – на безстрашния турски герой, който въстава срещу европейския потисник.

Това ще увеличи подкрепата за Ердоган сред крайнодесните националисти, но ще ужаси останалата част от населението на Турция – проевропейските либерали, които виждат как страната им се отдалечава още повече от Запада, а президентът им се впуска в безпрецедентен конфликт със съюзниците от НАТО.

Отношенията между Турция и европейските страни се влошиха след опита да държавен преврат през юли. Германия критикува остро последвалите масовите арести и чистки, при които 100 000 държавни служители бяха отстранени от постовете им.

Много европейски държави изразиха дълбокото си безпокойство от реакцията на Турция след опита за преврат и залитането към авторитаризъм при управлението на Ердоган. Турция е ключов партньор в споразуменията за ограничаване на придвижването на мигранти към ЕС, но заплаши, че „ще отвори вратите“, ако съюзът отстъпи от ангажиментите си да предостави безвизово пътуване за турските граждани и да ускори преговорите за членство.