Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. Това е и последният ден, когато се червят яйца. Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден".

Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

На Велика събота църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото "Христос воскресе!". Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.

Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

За православните Великден идва с чудо. Всяка година на Велика събота на Божи гроб от небето в ръцете на Йерусалимския патриарх пада Благодатният огън. И до днес тайнството е неразгадано, въпреки че много учени са градили хипотези. За милиони вярващи по целия свят огънят е небесно чудо.

Тази година православните, католици и протестанти празнуват Великден на една и съща дата, което се случва рядко. Западните църкви използват Григорианския календар, а източните юлианския. Следващия път такова съвпадение ще има през 2025 година. Великден съвпада и с еврейската Пасха, с която се отбелязва масовото заминаване на евреите от Египет.

Хора от цял свят се стичат в Йерусалим по време на Страстната седмица, за да вземат участие в поклоненията преди деня на Възкресението. На Разпети петък се провеждат традиционните процесии по Виа Долороса. Маршрутът по „Пътя на болката” е установен през 14 век от френските монаси. Смята се, че това е пътят, по който е минал Исус Христос, носейки кръста към мястото на разпятието или Голгота.

Подготовката за слизането на Благодатния огън започва в събота сутрин. Всяка година параклисът Божи гроб внимателно се проверява за запалителни средства с цел да изчезне всяко съмнение, че чудото е плод на човешка ръка.

Огледът правят представители на мюсюлманската общност в Йерусалим. След това вратите се запечатват с голяма пита пчелен восък. Подпечатват го духовници от католическата, арменската и коптската църква, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб. Това е знак, че всички кандила в параклиса са изгасени.

По стара традиция единствените, които могат да получат небесния огън са православните и те го предават на другите християнски вероизповедания. Йерусалимският патриарх се подготвя да влезе в параклиса, а всички богомолци притихват.

Според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден на човечеството. Храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие. Според поверията едно от кандилата над Божи гроб се самозапалва.

От него патриархът запалва снопчета от по 33 свещи и ги изнася от храма. Всички протягат ръце, за да запалят свещите си и да се поздравят с "Христос Воскресе"! В България Благодатният огън ще бъде донесен на Летище София между 19 и 21 часа от Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприян. От там ще бъде предаден на всички храмове в страната.

По материали на БГНЕС