Бизнес инкубатор за съвременни изкуства; създаване на работещи старт-ъп проекти в сферата на културата; конкретни стъпки към това артистичният сектор и бизнеса да се срещнат и да заговорят един език! Много са адекватните и целенасочени мерки, с помощта на които светът на творческа София може да се развива на основата на изискванията на съвременния пазар за изкуства. Именно целта да ги открои има поредицата от срещи, обединени в проекта „Партньорства за творческа София“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017, в партньорство с Фондация „За Оборище“ и Гьоте-институт България.

Творческата сцена на София гледа в бъдещето и прави конкретни, точни и премислени стъпки. А голямото предизвикателство е да избегне изкушението да обърне глава назад. Работата по темата продължава. Публичното представяне е на 5 юли (сряда) от 16.00 ч в залата на Гьоте-институт (ул. Будапеща 1, София).

Втората среща, част от начинанието, се състоя преди броени дни и даде ясна заявка за космополитен и професионален подход към обновяването на средата. Две групи обсъждаха конкретните предложения съответно в групите „Меценатство, дарителство, спонсорство“ и „Партньорства, дългосрочни сътрудничества“. В рамките на един работен ден групите проведоха последователни срещи и се фокусираха върху конкретни цели.

Сред темите, които се откроиха в обсъжданията и на двете групи, бяха необходимостта от професионална квалификация и образование в сферата на културния мениджмънт; нуждата от алтернативен поток на комуникация независим от системата на масовите български медии; административни и законодателни подобрения в полза на меценатите и на публиките.

На фокус в първата група бяха поставени три теми, създали логически триъгълник между бизнес комуникация, квалификация и технологични иновации, които, разгледани поотделно, са сред ключовите предпоставки за устойчиво и бързо развитие в сектора на творческите индустрии:
• Стимули за бизнеса за участие в културния живот;
• Създаването на информационна платформа за културните събития в София;
• Образователна платформа за наука, технологии и съвременно изкуство насочена към училищата и младежите.

Като ключов въпрос отново се открои създаването на информационна платформа за столичната култура. Тя освен да осведомява за случващото се в културния живот на София, трябва да събира метаданни, които изграждат в реално време профил на потреблението на култура в София и илюстрират въздействието на културата върху свързани сектори на местната икономика като хотелиерство, ресторантьорство, туристически услуги, развлекателна индустрия, пазар на творчески и образователни продукти и услуги и др. Подобна платформа служи и като гид за туристите, ако е свързана с GPS-а на телефона и им показва какво културно пространство и/или събитие има в близост до тях.

Трите теми във втората група отново откроиха важната роля на обучението и израждането на капацитет в сектора, като акцентът падна върху неформалното професионално обучение и формата на практическо предаване на опит чрез:
• Обучение на хората на изкуството в бизнес умения и запознаване на бизнес-партньорите с логиката на създаване и представяне на съвременни изкуства;
• Подкрепа на иновации и творчество в София – партньорства за създаване на инкубатор за съвременни изкуства;
• Създаване на стандарт и утвърждаване на добри практики при представянето на творчески организации и проекти пред бизнеса.

Приоритетите във втората група бързо се превърнаха в реални, реализуеми идеи за проекти - инкубатор за съвременни изкуства, създаване на публично-частен фонд за подкрепа на старт-ъп проекти в областта на съвременните изкуства, въвеждане на ваучери за култура и др. „Идеите са иновативни и имат потенциал да задвижат на практика динамични партньорства между двата сектора – творчески и бизнес, ако стигнат до реализация“, обобщиха участниците.

Интересна идея е и развиването на система за професионален стаж за арт мениджъри в бизнес среда и обратно - за бизнес партньори в среда за създаване и представяне на изкуство (от хореография до организация на сцената). Дори и кратка форма на стаж при арт организациите би дала на бизнес партньорите разбиране за сферата на изкуствата, а бизнес стажът за арт менидърите би допринесъл за усвояване на полезни бизнес умения.

И така, големият въпрос е: дали ще успее творческата сцена да проговори на езика НА бизнеса? Според участниците в дискусията това е въпрос на съвместна работа и прозрачен диалог. Важна следваща стъпка е да се използват новите възможности, които дават технологиите и тристранните партньорства, за да се изследват ефектите от творческия сектор върху местната икономика, да се проучва промяната в аудиторията, нейните вкусове и нагласи, демография и финансов ангажимент в културния живот на столицата.

Работата продължава. Скоро предстои третата среща по проекта „Партньорства за творческа София“. Всеки, който иска да се включи в градивните дискусии за бъдещето на културна София, е добре дошъл на 5 юли (сряда) от 16.00 ч в Гьоте-институт!

Ако имате желание да се включите в инициативите по проекта, можете да се свържете с организаторите на act@actassociation.eu.

Проектът „Партньорства за Творческа София – изследване на иновативни практики с участие на бизнеса, сцената и общината” се изпълнява от „Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура – 36
маймуни” с финансовата подкрепа на на Столична община, Програма Европа 2017.

Партньори на проекта са: Гьоте-институт България, Фондация „За Оборище“. Проектът се изпълнява в сътрудничество с Асоциация за свободен театър, СГХГ - филиал “Васка Емануилова”, Интеркултура Консулт®. Актуална информация ще намерите във фейсбук страницата „Споделена визия” и на сайта на Асоциация за свободен театър (АСТ).