Дубровник, градът, описан преди време от големия поет Лорд Байрон като перлата на Адриатика, е заплашен от разрушаване заради огромния брой посетители, предупреждават местни жители, цитирани от Daily Telegraph.

Здрави средновековни отбранителни стени, подсилени от кули и бастиони от XV век, вече 800 години защитават хърватския комплекс от природни катаклизми и бедствия, предизвикани от човешката дейност. Но сега градът, който е включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство, е изправен пред нова заплаха: пренаселването с туристи.

Само за един ден през август миналата година 10 388 посетители са си купили билети, за да обходят крепостните стени, което е рекорд. Той може да бъде подобрен това лято. Дубровник се намира в сходно положение с това на Венеция, където местните жители протестираха заради разкъсването на душата на града от вълните от ежедневни туристи.

Днес само 1157 души живеят в Стария град на Дубровник спрямо 5000 през 1991 г. „Тълпите и шумът карат хората да напускат“, казва Марк фон Блоемен, който живее в града от 70-те години на миналия век. В пиковия сезон може да са ви нужни 40 минути, за да се придвижите по Страдун, пешеходната улица с дължина 300 метра. В града е останал само един бар, който е посещаван предимно от местни хора.

Рибният пазар в Старото пристанище вече не работи. През зимата Старият град се обезлюдява, но гледки от Дубровник присъстват в хитови филми като „Игра на тронове“, „Междузвездни войни“ и „Робин Худ“.

Миналата година ЮНЕСКО предупреди, че статутът на Дубровник като световно наследство е в опасност и изрази притеснение от „максималния брой туристи по отношение на устойчивия капацитет на града“ и „управлението на круизите кораби“. В отговор през януари 2017 г. бившият кмет на града Андро Влахусич обяви план за ограничаване на броя на посетителите на Стария град до 8000 души, като инсталира 116 камери за наблюдение, за да броят хората, влизащи и излизащи от укрепения комплекс.

Статистиката не вещае нищо добро за това лято. През 2016 г. 529 круизни кораба са спрели в Дубровник, водейки 799 916 пасажери, повишение спрямо 475 кораба през 2015 г. и 463 кораба през 2014 г.

„Пътниците имат само около три часа между слизането си на пристанището и отплаването. 16 часа трябва да е минимумът“, смята Марс ван Блоемен. Освен че пристигат едновременно и така създават опашки, пътниците от круизните кораби харчат малко пари на сушата. Те нямат достатъчно време в града, за да правят нещо различно от това да се разходят до крепостните стени и да си купят сладолед, малцина си вземат обяд, тъй като имат ол-инклузив пакет на корабите си.

„Има ограничение от 8000 пътници от круизни кораби в Дубровник по едно и също време“, казва Сандра Миловчевич от Туристическия борд на града. „Корабите варират по размери, така че няма ограничение за броя им, а само за броя на пътниците“, уточнява тя. Пристанищните власти в Дубровник обаче признават, че понякога този брой се надвишава, особено през юли и август.

Стените на Дубровник

Статутът на Дубровник като световно културно наследство вероятно ще бъде преразгледан по редица причини. „Най-важните от тях са липсата на план за управление на града и туристическа стратегия, насочена към туризма с круизни кораби“, обяснява общинският съветник Любо Николич.

„Институтът за реставрация на Дубровник положи големи усилия да създаде подробен план за управлението на града, който трябва да бъде реализиран от 2019 г. Документът с туристическата стратегия залежава и нямам информация дали този проект продължава да се развива“, допълва Николич.

Кой е отговорен за туризма с круизните кораби? „Основният преговарящ с круизните компании е Пристанищната служба на Дубровник, управлявана от министерството за морските въпроси, транспорта и инфраструктурата“, казва Николич. „Тъй като намерението е управлението на пристанището да бъде поверено на чуждестранен концесионер без ясни планове за ограничаване на броя на посетителите или синхронизиране на броя на посетителите с плана за управление на града, нашите притеснения остават“, допълва той.

Повечето кораби отплават на залез слънце, но градът все още не е готов да заспи. „Трябва да има ограничение за броя на хостелите, техните гости пречат на квартала, особено със запоите си в кръчмите“, казва Марк ван Блоемен.

Обикалянето по заведения обикновено е разделено в дре групи и покрива редица барове и малки клубове в Стария град. Към полунощ веселите, загорели от слънцето, младежи са горе-долу в състоянието на пасажерите от круизните кораби – вече не знаят къде се намират.

През юни тази година Дубровник избра Мато Франкович за нов кмет. Остава да видим дали той има по-добра визия за бъдещето на града и по-ясна представа за дестинацията, в която иска да го превърне. Няма съмнение, че 1000-та жители, които все още живеят в Стария град, се надяват той да има план да спаси красивия им укрепен град.