През 2017 г. в групата на страните от Г-20 има повече конфликти, отколкото въпроси, по които има съгласие. Това превръща срещата, която започна вчера в Хамбург, в минно поле за домакина - канцлера на Германия Ангела Меркел.

Меркел е получавала електорална подкрепа след подобни срещи на високо равнище в миналото. Този път обаче тя се интересува повече от това да контролира темперамента на някои от лидерите и неприязънта, вместо да постигне някакъв напредък по определни въпроси, така че срещата най-вероятно ще бъде дефинирана от това какво няма да се случи, вместо от това какво ще се случи, пише Леонид Бершидски в коментар за Bloomberg.

Ето какво да не очакваме:

Някакъв пробив по отношение на търговията

Въпреки че Меркел наскоро каза, че нейна цел е да накара групата на Г-20 да изпрати "ясен сигнал за свободните пазари и против протекционизма, както и да демонстрира ясен ангажимент към многостранната търговска система," това няма да е възможно заради присъствието на щатския президент Доналд Тръмп, който демонстрира непоколебим ангажимент към протекционистичните си предизборни обещания и който има проблем с търговския излишък на Германия от търговията със САЩ.

Повечето останали лидери на срещата подкрепят търговията, така че съюзниците на Тръмп изненадващо ще бъдат извън залата за срещи, сред 8-те хиляди демонстранти, които вече влязоха в сблъсък с 20-те хиляди полицаи, които бяха изпратени в Хамбург за срещата.

Германският външен министър Зигмар Габриел заяви, че между САЩ и ЕС може да избухне търговска война. Той призова двете страни да преговарят, за да се избегне това, но такива разговори вече е имало и те не доведоха до нищо.

Истинската цел на Меркел е да предотврати проявите на враждебност по време на срещата, особено на факта, че големи новини по отношението на търговията за Германия и останалите страни от ЕС идва от Брюксел, а не от Хамбург.

Японският премиер Шидзо Абе посети централата на ЕС вчера, за да подпише политически документ, който разрешава повечето въпроси, отварящи пътя за сключването на огромно търговско споразумение на ЕС и Япония. Преговорите, които се влачат от години, се ускориха след като Тръмп извади САЩ от Транстихоокеанското партньорство.

Някакъв прогрес по отношение на климатичните промени

След като САЩ се оттегли от Парижкото споразумение, други големи страни потвърдиха отново ангажимента си, но без съгласието на Тръмп е трудно да си представим какво изявление биха могли да направят заедно лидерите от Г-20.

Някои лидери може да се противопоставят на Тръмп на срещата, но няма смисъл очевидното несъгласие да бъде вписвано в крайната окончателна декларация.

Нищо съществено от срещата между Тръмп и руския президент Владимир Путин

Тръмп пристигна в Хамбург от Полша - една от малкото европейски държави, в които той може да очаква топло посрещане, защото националистичното правителство в страната дойде на власт с подобна реторика на неговата.

Поляците подготвиха Тръмп да не бъде прекалено приятелски настроен с Путин, като обещаха да купят американска противоракетна система и искат да сключат дългосрочен договор за доставка на щатски втечнен газ, за да ограничат зависимостта си от руския енергиен внос.

Работните места и търговските предимства са основни въпроси за Тръмп, а Путин не може да предложи толкова, колкото полското правителство.

Освен това Тръмп трябва да внимава да не изглежда прекалено мек по отношение на Русия заради критиките, които той получава у дома за това. Срещата с Путин е насрочена за днес и ще бъда следена отблизо за евентуални инкриминиращи признаци за прекалена близост между двамата.

Бершидски очаква Тръмп да направи сериозно ръкостискане за пред медиите, но не очаква Путин да ласкае щатския президент предвид неловкия контекст на срещата. Путин вероятно ще бъде неразгадаем и уклончив, като няма да остъпи и крачка назад по отношение на Сирия или Украйна - двата вероятни предмета на обсъждане, според Бершидски.

Той обаче може да насърчи предпазливо Тръмп по отношение на търговията и конфликтите около климата с Европа. Разрив между САЩ и Европа е една от най-съкровените цели на Путин.

Нищо съществено по отношение на миграцията

Този въпрос е в програмата на срещата, но само можем да пожелаем успех за изготвянето на обща позиция, предвид възгледите на Тръмп срещу имиграцията, принципите за брекзит на британския премиер Тереза Мей, проблемите на италианския премиер Паоло Джентилони, чиято страна има проблем със справянето с притока на африкански мигранти през Средиземно море и горчивината на турския президент Реджеп Ердоган, който смята, че ЕС е омаловажила помощта на Турция по време на бежанската криза от 2015-2016 г.

Срещата на министрите на вътрешните работи в ЕС в Талин има съвсем малко по-големи големи шансове за някакъв прогрес.

Издигането на Европа като новата глобална сигнална кула

Европейците заеха твърда позиция срещу Тръмп, като в същото време държат Путин под напрежение. Незападните лидери обаче също имат свои цели, които преследват. Китайският президент Си Дзинпин е в лагера на ЕС по отношение на търговията и климатичните промени, а Тръмп не е доволен от според него недостатъчните усилия на Си да разубеди Северна Корея по отношени на ядрената й програма.

В същото време Китай се съгласи да отпусне големи заеми на две руски държавни компании, които попадат под санкциите на САЩ. Японският премиер Шиндзо Абе се опитва да поддържа приятелски отношение с Тръмп и му предложи помощ във връзка със Северна Корея.

Индийският премиер Нарендра Моди пък се опитва да е приятел с всички, избягвайки влошаване на отношенията с Тръмп и Путин. Същото важи и за новия престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман.

Динамиката на срещата в Хамбург прави Г-20 по-малко ефективна група, от когато и да било. Окончателната декларация вероятно ще бъде изпълнена с добронамерени изречения по отношение здравето в световен мащаб, дигитализацията, равноправността между половете, развитието на Африка и бариерите за финансиране на тероризма, но в свят, който е все по-многополюсен и оформен от двустранни споразумения и променящи се многостранни конфигурации, списъкът от неща, по които всички лидери могат да постигна съгласие, намалява.

Роден от финансовата криза, която изискваше съгласувани действия от световните лидери, форматът на Г-20 губи значимост и е полезен единствено като удобен форум за двустранни срещи, като тази между Тръмп и Путин.

Меркел и жителите на Хамбург, чийто град е блокиран заради строгите мерки за сигурност, вече очакват края на срещата.