Една песен може да ти харесва или да не ти харесва, но вече има и научно обяснение за успеха на парчето Despacito на Луис Фонси и Деди Янки, по която полудя целият свят.

Редица неврологични и психологически изследвания установиха, че има някои общи елементи в популярните песни, които оглавяват чартовете и звучат в разгара на купона.

„Музиката активира зони на мозъка, свързани със звука и движението, но също и зони, свързани с емоциите и наградите“, обяснява пред ВВС неврологът доктор Джесика Гран, която изследва музиката в Западния университет в Онтарио, Канада.

Според Гран, има изследвания, показващи, че песните, които ни харесват най-много, са тези, които генерират най-голяма комуникация между областите на мозъка, свързани със звука и емоциите. Но как се постига тази връзка?

Мехлем за мозъка

Експертите са съгласни, че не съществува магическа формула, но има елементи, които функционират като мехлем за мозъка. Основната съставка е ритъмът. Когато музиката има „бийт“, който е лесен за следване, както е в случая с Despacito, експериментите показват, че се повишава активността в зоната на мозъка, свързана с движението, включително ако човек е напълно спокоен.

Като цяло голяма част от поп музиката, на която сме изложени, има ритъм, който ни се струва познат до известна степен на предсказуемост. Това качество, според Гран, функционира като възнаграждение за мозъка, тъй като ни се струва приятно песента да се развива точно по начина, по който смятаме, че ще го направи.

Но магията се случва, когато песента включва някакъв елемент, който разчупва пресказуемостта. „Идеята е да постигнете този „бийт“, но да го направите по-интересен с новаторски детайл, който разчупва правилата“, казва Гран. „Трябва да го направите интересно, но без да го отдалечавате твърде много от това, което смятаме, че ще се случи“, допълва той.

Наум Гарсия, продуцент на испанска музика, смята, че е открил този малък детайл, който прави Despacito толкова специална. „Може да се смеете на Despacito, но начинът, по който се разчупва ритъмът преди припева, е гениален. Това е ключът за разбиране на песента“, пише той в Twitter.

Разчупване

Гарсия говори за минута 1:23 от песента, когато мелодията се забавя и за първи път Фонси пее Des pa ci to. Тук, почти недоловимо, фразирането на Фонси се отличава от дотогавашния ритъм, забавя се спрямо метриката, която носи той.

“Разчупването на ритъма е толкова радикално, че променя много както рефрена, така и чувственото намерение на текста, създавайки единство между намерението и ефекта. Това е причината песента да функционира толкова добре“, обяснява Гарсия в профила си във Facebook.

Според него съществуват много такива трикове, но този конкретно не е много често срещан, особено в поп музиката.

Защо се получава този ефект при първото Des pa ci to, но не и в останалата част от песента?

“Защото, ако го приложат отново, могат да уморят публиката. Не можеш да прекъсваш ритъма на песента много пъти, защото това създава усилия за мозъка“, казва Гарсия.

Мехлем ли е Despacito и за слуха?

Психолозите и учените използват термина „мехлем за слуха“, за да изучават песните, които ни се натрапват в съзнанието и не можем да спрем да ги пеем. Терминът е създаден от Джеймс Келарис, композитор и преподавател по маркетинг в университета в Синсинати, САЩ, където изучава влиянието на музиката върху потребителите.

В своите изследвания Келарис е установил, че мехлемите за слуха обикновено са песните, в които се повтарят едни и същи рефрени и не са твърде сложни по ритъм, текст или и двете.

Друга характеристика, която превръща дадена песен в мехлем за слуха, е, че съдържа неочаквани елементи, като например насечен ритъм, непредсказуем рефрен или необичаен ефект.

Това е първата песен на испански номер 1 в САЩ от 1996 г. насамДругите две песни, които са имали подобен успех, са Macarena и La Bamba

“Despacito съдържа елементи на мехлем за слуха. Песента е жива, проста, с повтарящ се текст и има лесно запомнящ се ритъм“, казва Келарис. Той обаче посочва и други елементи, които допълват обяснението за успеха на песента.

Това са атрактивното видео, което поражда положителни емоции, равнището на излагане на потребителите на песента и „да си го кажем направо, бюджетът за промотиране на песента“.

Отвъд вкусовете и обясненията, Despacito със сигурност е едно от големите музикални явления тази година. „Както при много хора, вече ми се гади, когато я слушам, но ми се струва, че песента е направена добре“, отбелязва Наум Гарсия.