През лятото на 1858 г. лондончани се озовават в средата на един огромен проблем.

В продължение на векове градът злоупотребява с река Темза, използвайки я като място за изхвърляне на човешки екскременти и промишлени отпадъци, което я превръща в открита канализационна мрежа, лишена от всякаква риба или друга дива природа.

Миризмата, идваща от реката, е проблем, който се натрупва в продължение на няколко години, докато не идва 1858 г., посочва Amusing Planet

Тогава времето е необичайно горещо. Мръсотията, плаваща в Темза, започна да ферментира и излъчва толкова зловеща воня, че в парламента напояват завесите с хлорна вар в опит да я победят.

Законодателите дори обмислят преместването си от района на Уестминстър някъде на запад, далече от реката.

В крайна сметка, те решават, че създаването на съвременна канализационна система на Лондон е единственото възможно решение. В рамките на рекордните осемнадесет дни е написан, приет и подписан законопроект по въпроса.

Задачата за реформиране на Темза и внедряване на нова канализационна система пада върху главния инженер на Metropolitan Board of Works Джоузеф Базалгет, който вече е прекарал няколко разочароващи години, опитвайки се да прокара амбициозния си, но всеобхватен план за градската канализация.

Миризмата накрая успява там, където той всеки път се проваля, и Базалгет получава зелена светлина за строителството.

По онова време се смята, че заболявания, като тиф и холера, се разпространяват чрез вдишване на "миазъм", или лош въздух, излъчван от разлагаща се материя. Терминът идва от древногръцка дума, означаваща замърсяване. Следователно вонята на Темза силно тревожи населението.

Четири години по-рано Джон Сноу - един от бащите на съвременната епидемиология, докато разследва епидемията от холера в Сохо през 1854 г., правилно заключава, че причината за болестта е замърсена вода.

Невероятно, но Сноу успя да проследи източника до обществена водна помпа на Broad Street. По-късно се разкрива, че тя е разположена близо до изтичащата канализация. Въпреки че теорията на Сноу е до голяма степен игнорирана, той успява да убеди местния съвет да изключи помпата. След това случаите на заболяването значително намаляват.

Независимо от това, теорията за миазмите се развива и представата, че болестите се разпространяват с лошата миризма, принуждава парламента да преосмисли сериозно модернизацията на лошата канализационна система на Лондон, предложена от Джоузеф Базалгет.

Планът на Базалгет е да извлича мръсните води колкото е възможно по-далеч от града. За тази цел той изгражда мрежа от пресичащи се канали, вървящи успоредно на реката, на около 130 км.

Събраните отпадъчни води са от над 720 километра вече съществуващи канали, които получават съдържание от близо 21 хиляди км малки местни канализации, като пренасят ежедневно близо 2 млн. литра отпадъци.

Базалгет демонстрира невероятен усет за прогнозиране при проектирането на системата. Например, след като се изчислява точно колко големи трябва да бъдат канализационните тръби, за да обслужват населението на Лондон, той нарежда диаметърът им да се удвои.

Логиката му е, че тъй като канализационната система ще се изгражда само веднъж, то тя трябва да бъде достатъчна за растящото население на града.

Благодарение на подобно планиране, 150-годишната викторианска канализационна система в Лондон функционира и до днес.