Ледът, който расте в пустинята
В Северна Индия студена планинска пустиня е най-удивителното място, на което може да се появи ледена структура. Това е земя на крайностите, където дъждовете са редки, а температурите варират значително – от непоносими горещини до градуси много под нулата.
Местните казват, че това е единственото място в света, където човек, седящ на слънцето с крака на сянка, може да получи слънчев удар и измръзване по едно и също време. Това е област Ладакх, сгушена между двете най-високи планински вериги в света – Хималаите и Кунлун.
Дъждовете тук са рядкост. Водата, която е от съществено значение за напояването на земеделската земя, от която местните изкарват прехраната си, идва главно от топенето на снега и леда.
Но климатичните промени правят тази земя още по-суха, като оставят фермерите без вода във важните за реколтата месеци април и май, точно преди ледниците да започнат да се топят на лятното слънце. Какво е решението на проблема? Повече ледници.
През 2014 г. местният инженер Сонам Уангчук се заел да разреши водната криза в Ладакх. Естествените ледници се свиват заради повишаването на глобалните температури. Поради това те осигуряват по-малко вода на ранна пролет, но след това дават много повече в горещото лято, като се свиват още повече.
Идеята на Уангчук била проста: той искал да балансира този естествен дифицит, като събира вода от топящите се снегове и ледове в студените месеци, която обикновено се пилее, и да я съхранява до пролетта, когато фермерите се нуждаят най-много от нея.
“Веднъж видях лед под мост през май и разбрах, че слънцето кара леда да се топи, а не околната температура. Разбрах, че ледът може да издържи дълго време, дори на ниска надморска височина“, разказва Уангчук пред CNN.
След това той създал прототип на „леден будитски храм“ - леден конус, кръстен на традиционни свещени монументи като срещаните в цяла Азия.
Защо конус?
Леденият конус е създаден без използването на електричество или помпи, а само с физика. Долно течение, горно течение и наклон, казва Уангчук. Първо се поставя тръба, свързваща воден поток, а мястото, където се намира леденият конус, обикновено е до село. Водата трябва да идва от по-голяма височина, обикновено около 60 метра и повече.
Тъй като течността в системата винаги иска да запази равнището си, водата от 60-метровото горно течение ще се разлее на 60 метра във въздуха от тръбата по долното течение, създавайки фонтан.
Ниската температура на въздуха прави всичко останало, като незабавно кристализира водните капки и ги превръща в лед, който пада надолу, създавайки конус. „Конусът е много лесен за образуване с лед, защото всички естествени капки формират конус отдолу – ледените капчици се превръщат в конуси“, разказва Уангчук.
Конусът има много желани свойства. Той е минимално изложен на повърхността заради обема от вода, който съдържа. Това означава, че се топи много бавно.
6-метровият прототип, съдържащ 150 000 литра вода, издържал от зимата до средата на май, точно когато водата била необходима за напояване, а целият околен лед на земята изчезнал до края на март.
Колко струва изграждането на леден конус?
Заради необходимостта от инсталирането на тръби, първоначалната инвестиция може да е сериозна. Уангчук смята, че ще му трябват около 125 000 долара за изграждането на първата цялостна версия, която може да достигне височина от 24 метра и да осигури напояване за около десет хектара земя.
Той решил да набере финансиране за проекта си чрез краудфъндинг, като помолил хората да даряват средства чрез популярната платформа Indiegogo. Кампанията била успешна и привлякла интереса на местните институции.
Сега, когато идеята беше проверена от практиката, правителството в Ландхаки я включва в плановете си за развитие. Леденият конус осигурил на Уангчук наградата Rolex Award for Enterprise през 2016 г., която върви с парична премия от 100 000 швейцарски франка (около 105 000 долара).
Уангчук се надява да превърне конусите в туристическа атракция, като построи ледени барове и ледени хотели в тях. „Това ще бъде ексклузивно преживяване за хората, които искат да си платят за него, а парите ще подкрепят водата за фермерите, елиминирайки недостига през пролетта, от който всички фермери се опасяват“, казва той.
Това може да звучи като смесване на свещеното и светското, но Уангчук смята, че леденият конус е мост между различни култури. „Искахме да интегрираме традиционни практики и вярвания с иновативна технология, защото климатичните промени не могат да бъдат овладени само с инженерство. Трябва да обединим силите си“, категоричен е Уангчук.