Главният герой в тази история, която макар да звучи невероятно е истинска, е смел престъпник, който бяга от закона, както би го направил измислен персонаж. Той не само продал Айфеловата кула, а успял да застраши икономиката на САЩ, пише ВВС.

Не напразно бил най-издирваният човек в света. Но също така бил находчив, с изискани маниери и висока култура. Таен американски агент го описва като човек, който „се изплъзва като цигарен дим и е очарователен като съня на младо момиче“.

Кой е той?

Ако все още не сме ви казали името на този човек, то е, защото не го знаем. В документ на ФБР от 1935 г. фигурира ясен подпис: „Виктор Лъстиг“, но това е само едно от поне 47 имена, с които е известен този човек.

„Когато бяга от ФБР, например, за да се подиграва на преследващите го агенти, използва имената си, за да се регистрира в хотелите или да се качва на кораби“, разказва пред ВВС Джеф Мейш, автор на книгата „Красивият дявол“, разказваща историята на този загадъчен обществен враг. „Дори не знаем къде е роден, разказвал е толкова различни истории“, допълва Мейш.

Според документа на ФБР е роден на 1 октомври 1890 г. в град Хостине, бившата Австро-Унгарска империя, а днес на територията на Чехия. Това поне е най-разпространената версия. „Свързах се с местен историк и не беше регистриран никъде с нито едно от известните ни имена. Просто не съществуваше“, разказва Мейш. Макар че не разполагал с данните, с които по традиция започва една история – името и произхода на главния герой, писателят се поровил в документи като тези на ФБР, в архивите на легендарния затвор Алкатрас в Калифорния, мемоарите на дъщерята на известния мошеник и във вестникарски статии от онова време.

Така разкрил „подвизите“ на героя, който ще наричаме „граф Вистор Лъстиг“. Това е само част от неговата история.

Очарователен мошеник

Граф Виктор Лъстиг, титла, която, разбира се, сам е дал на себе си, се обличал като хубавец от филмите, бил хипнотично очарователен и говорел пет езика. Вестник New York Times отбелязва, че „не бил от лицемерните графове, които целували ръка. Вместо да театралничи, винаги се държал като достоен благородник“.

Когато пристигнал в САЩ в края на Първата световна война, ерата на сухия режим, Ал Капоне и джаза, страната била в своя апогей, а доларите идвали и си отивали с трескав ритъм. Детективите в 40 американски града му лепнали прозвището „Белегът“ заради раната на лявата му буза в резултат на не особено приятелска среща с конкурент в любовта в Париж.

Графът бил известен най-вече с т. нар. „румънска каса“. „Това бил класически трик, не го е измислил той, но бил много добър в убеждаването на хората, че можел да копира банкнотите им. Давали му банкнота и използвал фокуси, за да я промени с помощта на белтък на яйце, за да направи други серийни номера“.

Така изглеждало, че слага в касата една банкнота, а от нея излизат две идентични. Негова жертва дори станала една банкова каса, която трябвало да промени „копираната“ банкнота. Работата му била толкова добра, че касиерът не забелязал промяната.

След като успявал да убеди жертвата, й продавал румънската каса за големи суми. Тази и още много измами го превърнали в обществен враг и милионер.

„Не може да се измами честен човек“

През 1925 г. графът се забъркал в измамата, с която станал известен. Според мемоарите на американския таен агент Джеймс Джонсън Лъстиг пристигнал в Париж през май същата година и се представил на рецепцията на луксозния Hôtel de Crillon на площад Конкордия.

Представяйки се за служител на френското правителство, Лъстиг писал до ръководителите на металургичната индустрия във Франция и ги поканил на среща в хотела. „Предвид инженерни пропуски, скъпи поправки и политически проблеми, които не мога да обсъждам, разрушаването на Айфеловата кула е задължително“, написал им той.

Кулата щяла да бъде продадена на най-добрия кандидат, обявил измамникът. Всички присъстващи смятали, че се намират пред голяма сделка и че това е машинация на френското правителство. Поради това запазили мълчание и не се осмелили да говорят с полицията.

Мълчание и срам, които направили добра услуга на графа.

„Както разказват някои източници, графът повторил измамата. Скрил се в хотела за няколко дни и когато се потвърдило, че е успял, извършил измамата още веднъж“. Незаконно, неморално..., но можем да не признаем хитростта му.

Десетилетието минало, както и лудите години. През 1929 г. дошла Голямата депресия, която започва от САЩ и бързо се пренася в целия свят. „САЩ са финансово на колене и Лъстиг решава да започне да печата собствени пари. Правел т. нар. суперфалшификати. Той бил един от най-талантливите фалшификатори в историята“.

Дейността му дотолкова се разширила, че заплашила да разклати доверието в американската икономика. „По онова време Сикрет сървис имала две задачи – да защитава президента и да не допуска фалшифицирането на пари“.

Таен агент на име Питър Рубано се зарекъл, че ще постави Лъстиг зад решетките. Когато графът започнал да печата банкнотите, попаднал в полезрението на агента. Но залавянето му не било никак лесно. Лъстиг пътувал с куфар с дрехи за дегизиране и се променял с едно щракване на пръстите от портиер в преносвач на куфари, за да избяга без проблеми.

Но в един пролетен ден на 1935 г. на улица в Ню Йорк агент Рубано изпълнил целта си – поставил белезниците на графа-беглец.

Няколко месеца по-късно...

На 1 септември същата година Лъстиг се намира във Федералния център за задържане в Манхатън, усъвършенствайки въжето си от чаршафи. Прерязва решетките на прозореца и излиза през него, висейки на саморъчно направеното въже като един градски Тарзан.

Когато забелязва, че го гледат, вади парцал от джоба си и се прави на чистач на прозорци. Когато стъпил на твърда почва, се поклонил и си тръгнал. Междувременно в затворническия център полицаите влезли в килията му и открили бележка върху възглавницата му с цитат от „Клетниците“ на Виктор Юго, в който се казва: „Ами, момчета, тук съм“.

Този път свободата не трае дълго. На 28 септември в Питсбърг, при автомобилно преследване, достойно за Холивуд, двама федерални агенти успели да задържат колата на графа. При излизането си той казал на полицаите: „Ами, момчета, тук съм“, пише ежедневникът Pittsburgh Post-Gazette.

„В крайна сметка ФБР и Сикрет сървис го залавят и го изпращат на единственото място, от където знаят, че не може да избяга: Алкатрас“. Графът пристига там на 27 април 1936 г. под името Робърт В. Милър и е осъден на най-малко 20 години затвор.

Престоят зад решетките не се отразява добре на затворник #300. До 1946 г. иска 1192 медицински консултации. Според медицинските доклади графът „преувеличава физическите си болежки...и се оплаква постоянно от реални и въображаеми болести“.

За всеки случай го местят в медицински център в Спрингфийлд, щата Мисури, където лекарите потвърждават, че не симулира. На 11 март 1947 г. в 20.30 ч. най-екстравагантният измамник в историята умира от усложнения вследствие на пневмония.

За годините си в затвора графът оставя поведенчески кодекс за хората, желаещи да се посветят на занаята, в който е експерт.

Ето и десетте заповеди на измамника:

1.Бъди търпелив слушател

2.Никога не показвай отегчението си

3. Изчакайте другият човек да разкрие политическите си пристрастия и след това се съгласявайте с него

4. Оставете другия човек да разкрие гледната си точка за религията и след това направете същото

5. Намекнете, че искате секс, но не насочвайте разговора в тази посока, докато другият човек не прояви интерес

6. Никога не обсъждайте болести, поне докато не проявят специална загриженост към теб

7. Никога не се месете в личните работи на другия човек, той евентуално ще ти разкрие всичко

8. Никога не се перчете (покажете значимостта си дискретно)

9. Никога не бъдете разхвърляни

10. Никога не се напивайте