Европейският съюз ще се опита да прокара по-строг контрол при придобиванията на европейски компании от трети страни.

Целта на новите мерки е ограничаване на големите инвестиции в ЕС от страна на китайски компании, които масово придобиват бизнеси в сферата на технологиите, производството, енергетиката и инфраструктура.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще обяви предложенията за нови по-стриктни мерки в изказване, насрочено за месец септември тази година, предава Financial Times, позовавайки се на източници, близки до ситуацията.

В сравнение с други големи икономики, като САЩ например, ЕС изостава в превенцията за придобиване на структуроопределящи предприятия от страна на компании, базирани в страни извън Общността.

Този проблем нараства на фона на засилващите се притеснения, че Китай може да постигне предимство чрез придобиването на европейско ноу-хау, което да ограничи възможностите на местните инвеститори.

В същото време САЩ стартираха разследване, свързано с права над интелектуална собственост, което е и първото, насочено срещу Китай, откакто Доналд Тръмп е президент на страната.

Към днешна дата едва 13 от 28-те членки на ЕС имат легални структури, които извършват преглед над сделки, за които се предполага, че застрашават националната сигурност или обществения интерес.

Според източниците на FT, новите мерки ще включват въвеждането на по-добра координация между съществуващите национални звена, за да може те да действат по общи критерии на територията на ЕС, когато става дума за придобиване на активи от трета страна.

Освен това ЕК обмисля и въвеждане на по-строги правила при придобиване на компании, които получават финансиране по европейските фондове.

Представител на ЕС посочва, че Брюксел е притеснен относно чуждестранните инвестиции в стратегически сектори, като Юнкер вече е събрал група еврокомисари, „за да изработят първите възможни действия”, които ще бъдат представени през септември.

Като цяло, все повече европейци не остават равнодушни спрямо китайските придобивания в ЕС, особено когато те се извършват от държавни китайски компании. Особено когато достъпът на европейски фирми до китайския пазар е значително ограничен.

По данни на Mercator Institute for China Studies и Rhodium Group, китайските преки инвестиции в ЕС достигат 35 млрд. евро през 2016 г. Това е ръст от над 2/3 на годишна база.

Американският Комитет по чуждестранни инвестиции - на име Cfius, обикновено дълго проверява потенциални китайски инвестиции в САЩ. През миналата година регулаторът дори блокира придобиването на германски производител на чипове от китайска компания на основание национална сигурност.

Австралия също следва подобен подход. Президентът на Франция Еманюел Макрон пък призова за въвеждане на по-строги мерки за придобивания. Смята се, че Германия, която преди беше против подобни мерки, вече е доста по-благосклонна към евентуалното им въвеждане.

През месец юни тази година лидерите на ЕС се противопоставиха по темата. Скандинавските страни и държави, като Португалия, Ирландия и Испания, се обявиха против затягането на мерките относно чуждестранните инвестиции. „За” бяха Франция, Италия и Германия.

В крайна сметка, страните се обединиха около предложението ЕК да извърши анализ по темата.

Въвеждането на по-строги мерки би могло да стане доста по-лесно сега, след като Великобритания стартира процедурата си по излизане от ЕС. Островът е известен със защитата си на по-свободните правила за чуждестранни инвестиции.

Припомняме, че и в България има интерес от Китай към стратегически за икономиката предприятия. Такъв вече нееднократно бе изразен към БДЖ.