През 2015 г. малко над 1 трилион евро от разходите на правителствата на страните членки на ЕС са отишли за здравеопазване. Това се равнява на 7.2% от БВП на съюза, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

Така здравеопазването е на второ място сред секторите с най-голям дял на публични разходи след „социална защита“ (19.2%).

Дания и Франция отделят най-голям процент от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване в ЕС, а в другия край на скалата са Кипър и Латвия, които заделят най-малък процент, сочат данните на Евростат.

През 2015 г. Дания и Франция са заделили съответно 8.6% и 8.2% от БВП за здравеопазване, следвани от Австрия и Холандия с 8.0%.

В същото време Кипър отделя само 2.6% от БВП за здраве и по този показател е на последно място в ЕС след Латвия (3.8%), Румъния (4.2%), Гърция (4.5%), Люксембург (4.6%) и Полша (4.7%).

През 2015 г. България е заделила 5.5% от БВП за здравеопазване, или 4.8 млрд. лева. От тях най-голям е делът на разходите за болнични услуги (4% и 3.5 млрд. лв). 0.6% са отишли за медицински продукти и оборудване, а 0.5% за извънболнична помощ, сочат данните на Евростат.

Класацията обаче е доста различна, когато вложените суми бъдат съотнесени към размера на населението на страните членки. През 2015 г. разходите за здраве са възлизали средно на 2076 евро на човек в рамките на ЕС.

Страните членки, които заделят над 3000 евро на човек, са Люксембург (4112 евро), Дания (4094 евро), Холандия (3194 евро), Швеция (3170 евро), Австрия (3149 евро), Ирландия (3138 евро) и Великобритания (3020 евро).

В другия край на скалата, където разходите са под 600 евро на човек, са Румъния (340 евро), България (343 евро), Латвия (468 евро), Полша (520 евро), Кипър (532 евро) и Унгария (592 евро).