През 2016 г. ЕС, САЩ и Китай са постигнали най-висока стойност на търговията със стоки в света, като заедно са съставлявали 46% от глобалния износ и 45% от глобалния внос. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

Китай има най-висок дял в световния износ (17%), или малко над 2 трилиона евро, следвана от ЕС (16% и 1.8 трилиона евро) и САЩ (14% и 1.5 трилиона евро).

САЩ имат най-високия дял в световния внос (18% и малко над 2 трилиона евро). Те изпреварват ЕС (15% и 1.7 трилиона евро) и Китай (12% и 1.5 тририона евро). САЩ са регистрирали и най-големия търговски дефицит (-537 млрд. евро), следвани от Индия (-114 млрд. евро) и Мексико (-113 млрд. евро).

Най-големият търговски излишък регистрира Китай (541 млрд. евро), следвана от Русия със 145 млрд. евро.

По традиция американската икономика е силно ориентирана към търговията, но относителното й значение намаля в последните години, особено в областта на износа. Между 2002 и 2011 г. делът на САЩ в общия износ е намалял от 15.3 на 12%, след което леко се е повишил през 2015 г.

Стабилният растеж на търговията на Китай промени рязко ролята й на глобалния пазар. Стартирайки от четвърто място през 2002 г., страната изпревари Япония през 2004 г., САЩ през 2008 г. и ЕС през 2014 г. През 2015 г. делът й в световния износ е достигнал 17.8%, което е с 2.3 процентни пункта повече спрямо дела на ЕС.

За сметка на това делът на Китай в световния внос нараства по-бавно, отколкото дела й в световния износ, въпреки че през 2009 г. за първи път премина прага от 10% и сега се доближава до дела на САЩ и ЕС.

Американският дял в световния внос е намалял значително от 2002 г. (24.9%) до 2015 г. (17.4%). Същото важи и за ЕС – въпреки че беше топ вносител в света от 2008 до 2011 г., съюзът беше изпреварен от САЩ през 2012 г.

Китай е третият по големина вносител в света, като делът й в световния внос нараства значително от 2008 г. насам.

Развитие на търговията на ЕС през годините

Търговията на ЕС почти се е удвоила от 2002 г. насам. Растежът обаче беше прекъсван два пъти в този период – веднъж между 2000 и 2004 г. (периодът, белязан от спукването на dot.com балона) и през 2009 г. (след финансовата и икономическата криза през 2008 г.). И в двата случая икономическите сътресения само забавиха, без да спират, растежа на световната търговия.

Търговията със стоки в ЕС (както внос, така и износ) се възстанови след бързия спад през 2009 г. Но през 2013 г. вносът на ЕС се забави спрямо 2012 г., докато износът продължи да расте, макар и постепенно, което доведе до търговски излишък от 49 млрд. евро за първи път от 2002 г.

Между 2013 и 2015 г. износът продължи да расте, но леко намаля през 2016 г. Вносът намаля между 2012 и 2013 г., но след това леко се увеличи до 2015 г., преди отново да се понижи през 2016 г. Търговският излишък достигна своя пик от 60 млрд. евро през 2015 г., но намаля до 38 млрд. евро през 2016 г.

Търговия по продуктови групи в ЕС

В ЕС излишъкът в секторите „Машини и транспорт“ и „Химическа промишленост“ компенсира дефицита в други сектори, особено в „Енергийни продукти“ и „Суровини“. През 2016 г. „Машини и транспорт“ са най-изнасяните продукти от ЕС (745 млрд. евро) и са съставлявали 43% от общия износ.

В същото време „Други промишлени стоки“ имат дял от 23% (396 млрд. евро), а „Химическа промишленост“ – 18%, и обща стойност от 314 млрд. евро. Така общият дял на промишлените продукти възлиза на 83% от общия износ на ЕС през 2016 г.

Промишлените стоки са съставлявали голяма част и от вноса на ЕС – 69% през 2016 г.“Машини и транспорт“ и „Химическа промишленост“ имат дял от съответно 32 и 11%.

През 2016 г. ЕС е имал търговски дефицит в суровинните продукти, а излишък – в промишлените продукти. Дефицитът в суровинните продукти се дължи главно на дефицита в „Енергийни продукти“ (-190 млрд. евро) и в по-малка степен на „Суровини“ (-25 млрд. евро).

В същото време малък излишък е отчетен в „Храни и напитки“ (7 млрд. евро). Излишъкът в промишлените стоки идва от „Машини и транспорт“ (193 млрд. евро) и „Химическа промишленост“ (129 млрд. евро) и търпи леко негативно въздействие от „Други промишлени стоки“ (-53 млрд. евро).

Търговия по продуктови групи в САЩ

За разлика от ЕС, през 2016 г. САЩ са регистрирали голям търговски дефицит не само в „Енергийни продукти“. „Машини и транспорт“ са съставлявали най-голям дял в американския внос (891 млрд. евро) и износ (582 млрд. евро).

Тук САЩ регистрират най-високия си търговски дефицит от -310 млрд. евро, следван от „Други промишлени стоки“ с -248 млрд. евро и „Енергийни продукти“ (вност на стойност 181 млрд. евро, износ на стойност 95 млрд. евро) и търговски дефицит от -86 млрд. евро. САЩ са регистрирали нисък търговски дефицит в „Храни и напитки“ (-12 млрд. евро) и „Химическа промишленост“ (-3 млрд. евро).

САЩ са регистрирали търговски излишък само в „Други“ (87 млрд. евро) и „Суровини“ (35 млрд. евро). Това обаче не е било достатъчно, за да компенсира дефицитите в другите продуктови групи и в резултат на това търговският дефицит на САЩ достига -537 млрд. евро през 2016 г. Това е с 20 млрд. евро повече спрямо 2015 г.

Търговия по продуктови групи в Китай

Близо 90% от износа на Китай през 2015 г. е бил съсредоточен в „Машини и транспорт“ и „Други промишлени стоки“ (съответно 960 млрд. и 884 млрд. евро). Освен това Китай е водещ износител в света в двата сектора, като изпреварва с малко ЕС в първия сектор, а стойността на износа във втория сектор е по-висока, отколкото на ЕС и САЩ, взети заедно.

Най-големият внос на Китай също е в „Машини и транспорт“ (620 млрд. евро, 41%) и в „Други промишлени стоки“ (242 млрд. евро, 16%). Следват „Суровини“ със 197 млрд. евро и дял от 13%, „Енергийни продукти“ със 179 млрд. евро и 12% и „Химическа промишленост“ със 155 млрд. евро и 10%.

В резултат на това Китай е регистрирал голям търговски излишък в „Машини и транспорт“ (341 млрд. евро) и особено в „Други промишлени стоки“ с излишък от 642 млрд. евро. Най-големият търговски дефицит е регистриран в „Суровини“ (-184 млрд. евро) и „Енергийни продукти“ (-154 млрд. евро).

През 2015 г. Китай е бил водещ вносител в света на суровини (стойността на вноса й е близо два пъти по-голяма от тази в ЕС и САЩ, взети заедно) и вторият най-голям вносител на „Енергийни продукти“ след ЕС.