Броят на европейските банкови институции, опериращи под сериозен риск, се увеличава рязко през последната година, достигайки равнището, наблюдавано през 2013 г., предава Financial Times.

Това се случва, въпреки усилията на банките за укрепване на техните баланси и печалби, сочат анализите на консултантската компания Bain.

Годишният анализ на Bain, който бе публично представен за първи път, откакто се изготвя, обхваща 110 европейски банки, като ги оценява по рентабилност и стабилност на балансите.

Получилите най-ниска оценка банки се изправят пред няколко сходни проблема. В края на 2016 г. цели 31 банкови институции попадат в групата на „най-слабите“, като това е сериозно увеличение спрямо предходната 2015 г.

За сравнение, през предходната година в групата на „най-слабите“ банки са влизали 23 институции. Настоящият резултат е близък до този от 2013 г., когато в незавидната група са класирани 35 трезора.

От Bain посочват, че всяка европейска банка, която се е провалила през последното десетилетие, първоначално е била в групата на „най-слабите“ трезори преди колапса си. Като цяло голям дял от тези банки са институциите, които е трябвало да рекапитализират по време и след финансовата криза в евро зоната.

Към днешна дата 4 от 31 банки, класирани от Bain като „най-слаби“ към края на миналата година, вече са престанали да функционират самостоятелно през настоящата 2017 г. Най-популярният пример е испанската Banco Popular, която беше спасена от Santander през юни тази година.

„Проблемните банки, които не оперират ефективно или отлагат действия, се оказват в много трудна позиция“, коментира Жоао Соареш, автор на доклада. По думите му, броят на проблемните банки се увеличава поради проблеми с рентабилността, довели до по-високи загуби.

Банките са били принудени да преоценят стойността на активите си, особено след като регулаторът, в лицето на Европейската централна банка, засили вниманието си към това как се справят институциите с нивото на лоши кредити.

Препоръките на ЕЦБ около финансовата криза в страните от еврозоната бяха за вдигане на капитала, конкретно в Италия, където 9 банки изпаднаха в тежко състояние.

Според Соареш, увеличаването на капитала, препоръчван от регулаторите, съвсем не е достатъчно банките да излязат от групата на „най-слабите“ в Европа, тъй като продължават да имат високи нива на необслужвани заеми.

11 италиански банки попадат в групата на „най-слабите“ в Европа към края на 2016 г.

Източник: bain.com

На фона на това, групата на „победителите“, или с други думи, тази на най-стабилните банки, също се увеличава през миналата година. В тази категория попадат 42 институции, което е по-висок брой спрямо предходната година, когато те са били 38 на брой.

За сравнение, през 2013 и 2014 г. в най-високата група са попадали 33 банки.

„Европейският банков сектор отчетливо се поляризира“, казва Соареш. В своя доклад Bain пишат, че „всяка банка по всяко време може да се завърне към добро състояние, ако регулаторите, бордът и изпълнителните директори имат решителността да взимат трудни решения през идните от 3 до 5 години“.

Консултантската компания цитира примерите за 2 банки, които от най-слабата категория през 2010 г. са преминали към най-силната към края на 2016 г. Това се е случило след редуциране на заеми, изчистване на лошите кредити, увеличение на депозитната база, намаляване на финансирането на едро и агресивно съкращаване на разходите.

Соареш посочва, че адвокатите на Bain са посъветвали компанията да не публикува имената на банките, попаднали в обхвата на проучването, дори и подреждането да е базирано на публични данни.

Съобразявайки се със съвета, Bain публикува списъка на групите по националността на банките. Сред институциите в „най-слабата“ група попадат 11 италиански банки, 6 испански, 5 германски и 2 гръцки. Сред банките, попаднали в най-силната група, влизат 5 германски, френски и холандски банки и 4 шведски.

В проучването няма данни за България.