Миналата събота Българската народна банка отвори врати за посетители, любопитни да надникнат в тайните на най-старата държавна институция у нас.

Предлагаме ви някои от най-любопитните факти, които научиха десетките граждани, които се включиха в обиколките с гид във внушителната сграда на площад „Княз Александър I“ №1.

1. Българската народна банка е първата публична институция в България след Освобождението. Създадена е на 25 януари 1879 г. с указ на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков, а на 6 юни същата година е осъществена първата банкова трансакция. БНБ е 18-ата най-стара централна банка в света.

2. Сградата, в която сега се помещава централното управление на БНБ, е построена между 1934 и 1939 г. Проектът е на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата е със статут на архитектурен и художествен паметник на културата с национално значение. Предишното здание на централната банка се е намирало на днешната улица Славянска.

3. Когато прекрачите прага на БНБ, усещането е сякаш сте попаднали в машина на времето, защото нищо в интериора на сградата не е променяно след построяването й. Подредбата в кабинета на гуверньора е запазена от 30-те години на миналия век с една-единствена новост – настолен компютър на бюрото му.

4. Най-голямата зала в БНБ е 108, където се провеждат заседанията на Управителния съвет.

5. Първият гуверньор на БНБ е Лудвиг Карбоньор, който заема поста само няколко месеца – от 4 април до 1 юли 1879 г. Той е единственият чужденец, заемал най-висшия ръководен пост в централната ни банка.

6. Добри Божилов е единственият гуверньор на БНБ, който се изкачва от най-ниското до най-високото ниво в йерархията. През 1902 г. той постъпва в банката като книговодител, а през 1922 г. става неин ръководител, като заема поста до 1944 г. с известни прекъсвания. През 1945 г. е посочен като главен виновник за неизплатения дълг на Германия към България от 75 млрд. лева, осъден е на смърт и е екзекутиран.

7. В сградата на БНБ се намира вечен огън в памет на служителите на банката, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. На паметна плоча са изписани имената на служителите и заеманите от тях длъжности.

8. Цар Борис III и малкият Симеон са били изобразявани на банкноти от 1000 и 500 лв., а Фердинанд – само на монети.

9. Идеята за паневропейски пари, като еврото, възниква още по времето на Римската империя. Монети, сечени в Сердика, са били легитимно средство за разплащане във владенията на империята в Западна Европа.

10. Една от атракциите в Деня на отворените врати в събота беше специален кантар в златни кюлчета. Посетителите можеха да премерят височината си в кюлчета от злато и дори да изчислят „стойността си“. Едно златно кюлче тежи 12.5 кг., а цената му е около 800 000 лв.