Това е остров с приказни животни и незабравими гледки. Място, където лемурите вият като аларми на коли, а хамелеони колкото ръката ви имитират движението на листата на фона на бриза.

Алеите с големи дървета баобаб и карстовите каньони изглеждат като излезли от четката на Салвадор Дали. Плажовете и рифовете, които ограждат този остров с размерите на Тексас, са сред най-красивите в света. А екзотичната смесица от африканци и азиатци, създадена от френската колонизация, създава уникална култура.

С всичко това Мадагаскар трябва да е предпочитана дестинация, привличаща туристи, които искат да изследват „Осмия континент“. Но някога изобилните ресурси на страната сега са застрашени както от природни, така и от предизвикани от човека бедствия – от политическата корупция до смазващата бедност, а сега и чумата.

За разлика от средновековната „Черна смърт“, която се разпространявала от плъхове, пренасящи заразени бълхи, това е рядка чума, която може да се пренася между хора с едно покашляне наблизо и убива за 24 часа.



Най-малко 33 души са починали по време на епидемията и това тревожи властите заради бързото разпространение на болестта в столицата и крайбрежните градове. На 6 октомври Световната здравна организация предостави над един милион дози антибиотици на Мадагаскар и призовава САЩ да изпратят на острова спешна медицинска помощ на стойност 5.5 млн. долара.

Това е поредната криза в страната, обхваната от проблеми - както преди да обяви независимост от Франция през 1960 г., така и след това, пише CNN. Последните няколко поколения станаха свидетели на преврати и убийства, деспотични диктатори и провалена демокрация.

От над 20 милиона жители само 15% имат електричество и повечето хора живеят с един или два долара на ден. Наред с човешкото нещастие, тези условия доведоха до едно от най-големите природни бедствия в последно време.

Горите, които приемат едни от най-уникалните животни и растения в света, намаляват, тъй като отчаяни хора превръщат дърветата във въглища за горене или продаване. В ниските части те изсичат дървета, за да отглеждат ориз, а в тропическите гори дървената мафия сече ценното розово дърво, за да задоволява търсенето в Китай на скъпи мебели.

Заради конфликта между правителството и племенните общности последните защитници на тези изчезващи места са групи местни гидове, решени да убедят съседите си, че застрашеният лемур е по-ценен на дърветата, отколкото в буркан.

Групи, като асоциация „Митсинджо“ в гората Андасибе, опитва да обучава ново поколение мадагаскарски деца, че екотуризмът е устойчива форма на развитие, а унищожаването на обработваемите земи не е.

„Смятам, че настоящото поколение ще излезе от бедността до 2050 г.“, казва президентът на страната Хери Раджаонаримампианина в интервю пред CNN през 2016 г.

„Когато това се случи, животните и растенията ще се удвоят и утроят. Ще имаме много повече туристи, които ще идват тук, вместо да ходят на други места“, отбелязва той.

Предвид нуждите на страната, това може би е най-смелото политическо предсказания в историята. Но най-зависимият възобновяем ресурс в Мадагаскар е надеждата. Превръщането на тази надежда в действие може да се окаже разликата между оцеляването и изчезването - както на хората, така и на животните.