Професионален маратонец като Нокс Робинсън може да съсипе десетина маратонки на година.

Но когато дойде състезанието, единственият модел, който използва, е Nike Flyknit Racer.

За много атлети горната част на маратонката, ушита от една-единствена част, създава продукт без шевове, който се приспособява идеално към крака.
Това са характеристики, постигнати от малко марки.

„Харесаха ми, веднага щом ги пробвах“, обяснява Робинсън на среща на клуба на бегачите в Lower East Side в Манхатън. Маратонките му напомняли на носените от баща му, „класическите Nike, които виждаме на някои снимки“.

След дебюта си през 2012 г. Flyknit Racer са смятани за технологичен напредък, пише испанският вестник Expansion.

Маратонките се произвеждат със специална шевна машина и използват по-малко работна ръка и материали от повечето спортни обувки.

Днес същият материал е в основата на по-иновативен експеримент, който може да промени сектора на спортните дрехи и да ускори важна тенденция в глобализацията.

Технология

От 2015 г. Nike си сътрудничи с Flex - технологичната компания, известна най-вече с фитнес гривните си Fitbit и сървърите Lenovo, за въвеждането на по-голяма автоматизация в процеса на производство на маратонки.

Инсталациите на Flex в Мексико се превърнаха в най-големите фабрики на Nike, отговарящи не само за все по-голяма част от производството на компанията, но и за редица иновации сред доставчиците й, като кройка с лазер и автоматично залепяне.

За Nike процесът на автоматизация има две големи предимства. Чрез намаляване на разходите могат да се подобрят маржовете на печалбата. Освен това компанията ще може да ускори пускането на нови по-скъпи модели, за да задоволи клиентите, които следват последните тенденции.

Някои маратонки Nike Roshe струват около 75 долара, докато моделът Flyknit се продава за около 130 долара. „Заедно модернизираме индустрията на обувките“, казва Крис Колиър, финансов директор на Flex, говорейки за сътрудничеството с Nike.

Партньорството с Flex има повече последствия. В последните две десетилетия Nike беше един от пионерите в изнасянето на производството към страни с нововъзникваща икономика, където беше обект на обвинения в злоупотреби с работната сила, като използването на детска работна ръка.

Много от тези държави се опасяват, че роботите ще ги лишат от техния процент индустриализация. Ако Nike продължи с процеса по автоматизация и намали производството си в Азия, компанията е вероятно да бъде въвлечена в различна полемика, този път с политически характер.

Nike уверява, че увеличаването на продажбите ще позволи повишаването на автоматизацията при запазване на броя на служителите. Но това е една от компаниите с най-голям брой служители – само във фабриките за обувки работят 493 000 души, разпределени в 15 страни. За всички продукти на компанията във фабриките й работят 1.02 млн. души в 42 страни.

Сридхар Таюр, преподавател по управление на операциите в Tepper School of Business, смята, че предприетите решения от Nike по отношение на автоматизацията могат да се окажат голям хит в индустрията.

„Ниските разходи за труд в Азия вече не са толкова ниски. За целта трябва да отидете в Африка. Има голям натиск за преместване на производството в страна с по-ниски разходи или автоматизиране на процеса, така че много компании проучват последния вариант“, обяснява Таюр.

Nike положи истински усилия, за да създаде представа за етичен и устойчив бизнес и всяко притоворечие ще навреди на този имидж. „Потребителите в САЩ вече осъзнават повече несправедливостите и Nike е взета на мушка. Представяме си реакцията, ако не изпълнят обещанията си“, допълва Таюр.

От друга страна, Nike се нуждае от тласък. С печалба от 34.4 млрд. долара във фискалната 2017 г., компанията все още не е постигнала амбициите си да достигне целта си за приходи от 50 млрд. долара за 2020 г.

Делегираният съветник Марк Паркър си постави тази цел през 2015 г., когато всичко сочеше, че Nike ще бъде лидер в тенденцията за носене на спортни дрехи извън спортните зали.

Но оттогава компанията опитва да даде тласък на растежа - на фона на повишаването на конкуренцията и разрастването на Adidas в САЩ. В тази ситуация потенциалът на Nike, който идва от по-голямата автоматизация, е огромен.

Анализаторите от Citibank изчисляват, че с използването на производствения процес на Flex за производството на Air Max 2017 - един от най-продаваните продукти на Nike, производствените разходи ще намалеят с 50%, а разходът на материали ще се понижи с 20%.

Това ще е равносилно на повишаване с 12.5 процентни пункта на брутните маржове до 55.5%, според анализаторите Джим Сува и Кейт МакШейн.

Ако Flex даваше 30% от продажбите на маратонки, които Nike продава в Северна Америка, това би спестило до 400 млн. долара под формата на производствени разходи и материали. Това представлява печалба от 5% за акция, сочат изчисленията на Citibank.

“Смятаме, че анализаторите ще следят много внимателно този процес. И ако има успех, процесът на автоматизация ще се разшири“, обяснява Сува. Интересът към автоматизацията не се ограничава до разходите, а е свързан и със задържането на клиентите.

Най-успешните вериги за разпространение са тези, които постоянно пускат нови продукти, за да отговорят възможно най-бързо на промените в тенденциите и навиците за пазаруване.

Адаптиране

Но компаниите се бавят в приспособяването на обувките с по-сложен производствен процес към бързата мода, поне засега. Тъй като Nike произвежда над един милион маратонки в заводите си в Гуадалахара, Майк Денисън, друг високопоставен представител на Flex, уверява, че компанията „променя сектора с много по-малък брой служители, отколкото има в Азия“.

Традиционно се произвеждат около 200 различни вида обувки в десет различни номера, които се шият и залепят на ръка. С новия производствен процес, развит от Flex, бяха въведени две идеи, които до този момент изглеждаха невъзможни – автоматизирането на процеса на шиене с лазер и залепянето на материалите Flyknit.

Сроковете за навлизане в индустрията на обувките могат да достигнат до няколко месеца, но Flex се ангажира да помогне на Nike да ускори този процес, който може да бъде три-четири седмици за някои персонализирани маратонки.

Преместването на производството по-близо до основните пазари ще помогне за задоволяване на част от търсенето. Но компании като Nike ще имат проблеми от политически характер в някои от страните, в които работят от десетилетия.

Компанията може да бъде много критикувана за съкращенията в някои азиатски страни, както и заради тежките условия на труд. В средата на 90-те години на миналия век и в началото на новия век неправителствени организации, като Oxfam, обвиниха Nike в експлоатация на труда и използване на детска работна ръка в заводите й в редица азиатски страни.

Въпреки че компанията взе важни мерки за промяна на трудовите си практики, критиките в някои случаи не спряха.

Миналата година студенти от университета Джорджтаун във Вашингтон поискаха от ръководството да не подновява договора си с Nike след появата на доклад на неправителствената организация Worker Rights Consortium, в който се говореше за окаяните условия на труд за служителите в заводите във Виетнам.

В последните две години WRC критикува Nike, че не е взела мерки за избягване на ужасяващите условия на труд в азиатската страна. Компанията се защити, като заяви, че всички заводи са подложени на строг контрол.

В крайна сметка, Джорджтаун поднови споразумението си, но редактира договора, принуждавайки Nike да се ангажира да се съобрази с ценностите, защитавани от университета.

В последните пет години Nike намали снабдителната си верига в почти 200 фабрики, за да се съсредоточи върху „дългосрочните анализи“. „Процесът на затваряне на една фабрика може да бъде дълъг и скъп за компании, взети на мушка, като Nike”, обяснява Тара Рангараджан, оперативен директор на BetterWork.

Докладът на Международната организация по труда на ООН и Корпорацията по финанси на Световната банка е съсредоточен върху условията на труд в сектора.

Рангараджан смята, че компании, като Nike, “са много внедрени в страните, в които имат присъствие“, като поддържат отношения с властите, собствениците на фабрики и представителите на синдикатите.

Според доклада 56% от служителите в Камбоджа, Индонезия, Филипините, Тайланд и Виетнам са изложени на риск да загубят работата си заради автоматизацията след едно-две десетилетия, а позициите в производството на обувки и дрехи ще бъдат най-силно засегнати.

Над 75% от служителите, които отговарят за производството на маратонки Nike, работят във Виетнам, Индонезия и Китай.

Nike заяви, че ако продажбите продължават да растат, няма да се наложи закриването на работни места. „Добавяме повече автоматизация и иновации във формата, в която произвеждаме нашите продукти“, казва Ерик Спрънк, оперативен директор на Nike.

Джае-Хе Чанг, съавтор на доклада за заетостта в Азия, смята, че ако промените са постепенни и се обявяват ясно и ако фабриките имат възможността да приложат на практика промените, закриването на работни места вследствие на автоматизацията няма да бъде толкова драстично.

Чанг е категоричен, че ще наблюдава внимателно как марки като Nike въвеждат промените в снабдителната си верига.

Скот Нова, изпълнителен директор на Консорциума за правата на служителите, смята, че няма смисъл да се противопоставяме на автоматизацията, тъй като увеличаването на производителността трябва да доведе до много по-големи печалби.

„В последните две десетилетия повечето печалби, идващи от увеличаването на производителността, отидоха при акционерите и ръководителите на компаниите, а не при съвкупното население“, допълва Нова.