Най-строго пазената тайна в света на бизнеса намира отговор?

На ежегодна среща през май Уорън Бъфет говори в зала, пълна с акционери на Berkshire Hathaway в Омаха.

Той изграждаше компанията си повече от половин век, превръщайки я в необичаен конгломерат. Бъфет притежава Geico, BNSF Railway, Fruit of the Loom, Dairy Queen, Duracell и десетки други компании, както и милиарди долари под формата на акции в компании, като Apple и Coca-Cola.

Десетилетия наред Бъфет убеждава, че това безразборно купуване на акции има смисъл. Възвръщаемостта от инвестициите му е доказателство за това: 100 долара, инвестирани в Berkshire през 1964 г., когато той започва агресивно да купува акции, сега биха стрували над два милиона долара.

„Имаше спекулации за раздробяване“, каза Бъфет на срещата и акциите щяха да се търгуват на по-висока цена, защото някои инвеститори щяха да приемат, че частите са по-скъпи от цялото. В крайна сметка ,човекът на ръководния пост щеше да си отиде, каза Бъфет и добави сухо: „Това щеше да е добра история от Уолстрийт“.

Такова нещо едва ли ще се случи, докато Бъфет е в компанията. Той продължава да държи контролния пакет от акции, Berkshire е делото на живота му и не иска то да бъде разпокъсано от инвестиционни банкери или инвеститори-активисти.

За да забави процеса, Бъфет сглоби Борд на директорите, който подкрепя подхода му и след смъртта си ще завещае акциите си на благотворителни организации, ръководени от семейството и приятелите му, които познават желанията му. Но в крайна сметка, натискът за разрушаване на творението му ще нарасне.

Защитната стена срещу подобни набези ще бъде наследникът на Бъфет като главен изпълнителен директор, чиято самоличност е една от най-добре пазените тайни в света на бизнеса. Във всичките си интервюта и отговори на въпроси на годишните срещи на компанията си Бъфет признаваше, че бордът е избрал негов заместник, но отказва да разкрие името му.

Може би защото тогава 87-годишният Бъфет ще излезе от светлините на прожекторите, а той все още обича вниманието. На годишната среща неговият образ грееше от кенчета на Coca-Cola, маратонки и бельо.

Това е тържество на капитализма, но също и на Бъфет. Когато той минава през залата, където компаниите под шапката на Berkshire показват изделията си, почитателите се скупчват около него и си правят селфита.

Запазването в тайна на наследника дава на борда по-голяма гъвкавост. Обстоятелствата могат да се променят и вероятно са се променяли в дългия период, в който ръководството на Berkshire е преценявало вариантите си. Но в последно време всички погледи са насочени към един човек.

Десетилетия наред хората опитват да отгатнат кой ще е наследникът на Бъфет, но това винаги си е било трудно упражнение. Той никога не намеква за оттегляне, здравето му изглежда забележително, а контролът му върху компанията е непоклатим, пише Bloomberg.

В същото време претенденти идват и си отиват. През 2000 г. Wall Street Journal постави Ричард Сантули, ръководител на компанията NetJets, в краткия си списък с кандидатите. Той напусна поста си, за да се впусне в други начинания през 2009 г.

Година по-рано беше направена прогноза, че Дейвид Сокол, ръководител на енергийния бизнес на Berkshire, ще наследи Бъфет. Той подаде оставка три години по-късно.

Бъфет най-сетне започна да говори какви квалификации са необходими за позицията. В писмо до акционерите през 2015 г. той заяви, че бордът иска наследникът му да е от редиците на компанията и да е „сравнително млад, така че да остане дълго време на поста“.

Бъфет заяви, че бъдещите генерални директори на Berkshire трябва да останат на поста повече от десет години и да бъдат „рационални, спокойни и решителни“. Освен това трябва да се почтени, да не робуват на егото си или на големите чекове и да познават Berkshire в дълбочина.

За да помогне на следващия генерален директор, Бъфет нае двама бивши мениджъри на хедж фондове – Тод Комбс и Те Уешлър. Те отговарят за около 20 млрд. долара от огромното портфолио от акции на компанията и се готвят да наблюдават цялото портфолио, когато Бъфет си отиде.

Освен това те ще помагат при преценката на сделките. Наследникът вероятно няма да е президент на компанията. Тази роля е отредена за най-големия син на Бъфет - Хауърд, който е в Борда на директорите. Основната му работа ще бъде да пази културата на компанията и да отстранява всеки бъдещ генерален директор, който я нарушава.

В същото време Berkshire публикува отделно писмо от вицепрезидента Чарлз Мънгър. В него той определя двама ръководители – Аджит Джейн и Грег Абел, като примери за мениджъри от световна класа, които до известна степен са по-добри от шефа си.

Макар че Бъфет по-късно отрече да има надпревара между ръководителите за наследяването му, логичният извод от писмото на Мънгър беше, че бордът вече се е спрял на един от двамата.

Джейн и Абел отговарят на много аспекти от внимателно подготвеното от Бъфет описание на позицията. Те са дълбоко ангажирани с културата на Berkshire, която цени ефективността и дългосрочното мислене.

Нито един от двамата не притежава видими проблеми с характера, които мигновено да ги дисквалифицират от надпреварата. И двамата са изградили големи компании за Бъфет.

Джейн управлява застрахователната дейност на компанията, която десетилетия наред осигурява на Berkshire милиарди долари за инвестиции и придобивания на нови компании. Бъфет многократно е заявявал, че Джейн вероятно е заработил повече пари за акционерите от него самия. През 2011 г. той каза, че бордът ще направи Джейн генерален директор, ако той иска работата.

Абел разширява стабилно холдингова компания в Айова, която се превърна в колос в енергийната индустрия. Тя управлява няколко електрически компании в Северна Америка и Великобритания, газопроводи и гигантски ветрени и соларни паркове. Компанията е голяма част от Berkshire и тя вероятно ще става още по-голяма, каза Бъфет през май, допълвайки, че трудно може да си представи по-добре управляван бизнес.

Ключовата разлика между двамата ръководители е възрастта – Джейн е на 66 години, а Абел – на 55. Бъфет е доказателство, че генералният директор може да има авторитет сред акционерите и много след преминаването на възрастта за пенсиониране.

Въпреки това Джейн имаше известни проблеми със здравето, които могат да затруднят работата му, разказват хора от обкръжението му. Анализатори и дългогодишни инвеститори не смятат, че той иска работата. Освен това Джейн е създал кариера в застраховането, което не е толкова основен бизнес на Berkshire в последните години.

Всичко това кара инвеститори и близки до Berkshire да залагат на Абел. Когато Сара ДеУит, анализатор от JPMorgan Chase & Co., писа за компанията през септември, тя отбеляза, че енергичният ръководител е „най-вероятният“ наследник.

Успехът на Berkshire създаде голямо предизвикателство – размерът на компанията. Тази година тя достигна пазарна стойност от почти половин трилион долара. Толкова голям конгломерат просто не може да расте толкова бързо като по-малките компании.

Възвръщаемостта вероятно ще е по-малка при следващия генерален директор, а и самата работа ще е по-трудна. През май Бъфет заяви, че в идните десет години компанията ще трябва да реши какво да прави с около 400 млрд. долара – повече, отколкото в предишните пет десетилетия.

„Трябва да имаме на поста човек, който много разумно разпределя капиталите. Разпределянето на капиталите дори може да е неговият основен талант“, каза Бъфет по повод на наследника си.

Това е умение, което Абел развива от години. Той е счетоводител по образование и влиза в компанията, която сега управлява, през 1992 г., когато тя е малък производител на геотермална енергия в Калифорния.

По онова време негов ръководител е Сокол, който забелязва таланта у младия си подчинен и го повишава на ръководни позиции. През 2000 г. Berkshire купи мажоритарния дял от компанията.

Влизавено в империята на Бъфет създаде добри възможности. Компанията на Абел, която по онова време се нарича MidAmerican Energy Holdings, успява да запази печалбите си, което е рядкост в бизнеса с електрическа енергия, където обичайно се плащат щедри дивиденти.

Допълнителните средства създават възможности за Абел и Сокол да реинвестират парите. Те придобиват още електрически компании и газопроводи. Освен това навлизат агресивно в бизнеса с възобновяеми енергийни източници. Компанията от Айова сега генерира около половината от електричеството си чрез ветропаркове.

През 2008 г. Абел стана генерален директор на MidAmerican. Сокол получи по-висока позиция в Berkshire, но подаде оставка три години по-късно. Излизането от сянката на Сокол увеличи престижа на Абел в конгломерата в последните десет години. През 2014 г. неговата компания беше преименувана на Berkshire Hathaway Energy, за да се идентифицира по-тясно с Бъфет.

До известна степен Абел структурира империята си по подобие на начина, по който Бъфет управлява целия конгломерат. Berkshire Hathaway Energy има над 20 000 служители във всичките си компании. Но в централата работят около 20 служители. Така повечето решения се вземат от президентите на филиалите на компанията.

Абел има присъствие и в други индустрии. Той е директор на Kraft Heinz, гиганта в хранителните стоки, който Berkshire контролира чрез компанията 3G Capital. Освен това той е бил част от бордовете на верига магазини в Айова и на две застрахователни компании.

В същото време Абел контролира и големия бизнес с жилищни сгради на Berkshire, и инвестицията в китайския производител на електрически коли BYD Co.

Както повечето ръководители на Berkshire, Абел вече е много богат. Той получава заплата от десетки милиони долари и бонуси. Освен това притежава един процент от бизнеса, който управлява.

Според документи до регулаторните органи, това притежание може да се превърне в акциии на Berkshire на стойност над 400 млн. долара, което би обвързало директно интересите му с акционерите, ако стане генерален директор.

Изглежда, че Абел не ламти за поста на Бъфет и дори може да го откаже, ако му предложат. Той не притежава харизмата на Бъфет и рядко дава интервюта. Но това няма значение. Часовете, прекарани в кабелните телевизии в шеги и закачки, със звезди като ЛеБрон Джеймс и Арнолд Шварценегер, са забавни, но не те направиха Бъфет толкова успешен.

Бъфет е неповторим. За него са написани един куп книги. Легиони от инвеститори са били вдъхновени от начина му на мислене за бизнеса и парите. Основният въпрос при наследяването е дали делото на живота му ще оцелее или то има смисъл, само ако той е на върха.