„Златният век на газа“ не се развива по начина, по който предвиждаха анализатори и производители. Само до преди няколко години се смяташе, че газът ще се превърне в горивото на бъдещето – нещо, което засега не изглежда да се случва, пише Financial Times.

След аварията с атомната електроцентрала във Фукушима, Япония, през 2011 г., търсенето на природен газ в Северна Азия нарасна, което доведе до близо двоен скок в цената му. Г

азът е сигурен и благонадежден, като освен това е доста по-природосъобразно гориво спрямо въглищата, например. Последното има значение, особено във времена, в които светът полага усилия да ограничи така нареченото глобално затопляне.

В допълнение на всичко това, технологията за втечняване на природния газ (LNG) превърна този пазар в глобален.

Така преди 5-6 години пазарът на газ действително даваше добри заявки за процъфтяване. За да отговорят на увеличеното търсене, производителите инвестираха сериозни суми в скъпи LNG проекти.

От тогава до сега търсенето на газ е нараснало, но не в такива измерения, каквито се предвиждаха. Това ясно си личи в доклад на SNAM - италианска компания за газова инфраструктура.

Шистовата революция, която се случи в САЩ, драматично измени пазара на електроенергия там, като газът влезе в здрава битка с установената индустрия за добив на въглища.

В Япония обаче ядрената енергия започна да възвръща позициите си, а в Европа газовата и въгледобивна индустрии вече губят от пазарния дял за сметка на възобновяемите енергийни източници, водени от вятърните турбини.

Политика на субсидии и квоти бе в основата на този процес, но понастоящем цените достигнаха нива, които вече правят трудно за доставчиците да се конкурират на пазара без административна помощ.

Търсенето на газ в Европа намалява с 12% спрямо това, което е било преди 10 години. Търсенето в Китай и Индия продължава да нараства, като спадът на разходите за производство на соларна енергия с 85% спрямо 2009 г. отвори нов пазар в тези страни, където традиционно въгледобивната промишленост доминира.

Това обаче няма скоро да се промени, тъй като добивът на въглища осигурява милиони директни и косвени работни позиции.

Така през последните няколко години предлагането на газ изпревари търсенето и логичното се случи - цените паднаха. LGN се превърна в технология, която започна да определя цените в редица страни.

Налице е появата на нов пазар, където директно се конкурират газови доставки с газови доставки – нещо, което беше напълно непознато в миналото, тъй като находищата преди се разработваха само при сключен дългосрочен договор с клиент.

Идеята, че цената на газа може да се обвърже с тази на петрола не е актуална – двата пазара са твърде различни.

Цената на газа, който внася Германия, е по-ниска от тази от преди 30 години. Много LNG проекти, стартирани през последното десетилетие, понастоящем се намират в процес на изграждане, като хвърлят сянка върху цената на газа през идните 2 години.

Какво ще се случи след това? Трудно е да си представим, че пазарът на газ ще изгуби своята конкурентноспособност, тъй като няма данни за каквито и да е било сигнали за изчерпване на находищата по света.

САЩ вече са износители, Русия търси начин да увеличи износа си на газ, а Иран има неразработени находища, като чрез тях може да влезе в играта.

Нивото на търсене в Азия и Европа ще зависи от това дали цената на газа ще намалее до равнище, от което да се конкурира с енергията от въглища и възобновяеми източници.

Индия е особен случай, тъй като въгледобивът създава голям брой работни места, а в страната има множество електроцентрали на въглища. Енергийното бъдеще на Индия изглежда по-скоро в някаква симбиоза между соларна енергия и такава на въглища. За това помага и държавната политика, която ще използва газа като регулиращ фактор на пазара.

Всякакъв технологичен напредък при методите за съхраняване на ниво мрежа ще направи положението още по-лошо. Цените на въглеродните емисии са на ниво, което провокира промяна на търсенето, което може да помогне на газа да се конкурира с въгледобива.

В Европа това ще допринесе за развитието на възобновяемата енергия.

Могат ли цените на LNG да паднат в дългосрочен план? Разходите за танкерите с втечнен газ може и да спаднат в бъдеще, но засега няма индикации, че цената на технологията за втечняване на природния газ ще поевтинее.

Така в дългосрочен план търговията с газ ще бъде ограничена, като ще играе роля на регионални пазари, където горивото може да бъде транспортирано на по-кратка дистанция чрез тръби. Това важи за ситуацията в САЩ и Китай, където шистовият добив процъфтява.

Цените и маржинът обаче няма да са високи. Тези, които мечтаят за вечно покачващи се цени и изтъргувани обеми, изглежда ще останат разочаровани. Златният век на газа е по-скоро златен балон.