За първи път през 2018 г. секторът на здравеопазването може да изпревари енергетиката като сфера, в която има най-много изтичане на пари, прогнозира пред БНТ главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов.

„Ширещата се неефективност, разпиляване на ресурси, ще достигне мащаби, които ще поставят сектора на здравеопазването на първо място що се отнася до извличането на ренти и ще изместят този на енергетиката, който досега беше първенец“, смята Павлов.

Два са основните рискове пред икономиката ни през идващата година - забавяне на износа и опасения от надуване на нов балон в сектора на недвижимите имоти заради високите цени на жилищата.

„Тъкмо загубата на фокуса върху износа е същностната причина за тази кризата, която преживяхме след 2009 г.“, казва Павлов.

Икономистът отчита една силна 2017 г. с растеж от порядъка на 4%. Фактор, който е забавил икономиката през изминаващата година, е забавянето на големите инфраструктурни проекти и по-бавното усвояване на еврофондовете.

„Едно нещо е сигурно - ще видим повече инфраструктурно строителство през следващата година, общата динамика, с която вървят процесите, ясно го потвърждава, потвърждава го и собственият ни опит по време на първия програмен период“, отбелязва Павлов.

Като спирачка за ръста икономистът отчита и трупането на големи буфери в бюджета, които не позволяват влизането на повече свежи пари в икономиката.

Една алтернатива на тази политика би била вместо да се трупат допълнителни резерви, защото резервите и в момента вече са големи, фискалният и валутния резерв са на исторически най-високите нива, да се води политика на малко по-големи дефицити в рамките на два процента.

И с растеж обаче българите си остават бедни. „По-голямата част от спестяванията на българската икономика идват от корпоративния сектор. Спестява и секторът на домакинствата, разбира се, една сравнително малка част от него - хората с най-високи доходи. Вероятно около 20-25% от населението на страната имат заплати, които им позволяват да спестяват“, казва Павлов.

Икономистът е категоричен, че когато говорим за бизнес, има и географско изкривяване на инвестициите - в Южна България са съсредоточени повечето успешни фирми, а Северна остава на опашката.

„Членовете на Германо-българската търговско промишлена камара отчитат много силна година. Не смятам, че има много сериозни фактори, които забавят бизнеса, защото той върви по своята логика. Основните проблеми, с които се сблъскват фирмите, е липсата на достатъчно качествено професионално образование и на персонал“, казва Мариана Чолакова, представител на Германо-българската търговско промишлена палата в Търговска зона „Тракия“.

Допълнителен плюс за бизнеса ще бъде и предстоящото европредседателство, което се очаква да увеличи потреблението в страната, а оттам и приходите за бизнеса.