Дейвид Пейдж не е донесъл пицата във Великобритания, но е изиграл важна роля за превръщането на Pizza Express в едно от най-популярните места за хранене през 80-те и 90-те години на миналия век, предава ВВС.

Но пътуването му към шефското място на известната верига пицарии и собственик на други вериги ресторанти, като Gourmet Burger Kitchen и Franco Manca, далеч не е обикновено и се характеризира със склонност да прави нещата по собствен начин.

Сега на 65 години, серийният ресторантьор си спомня времето, когато в средата на 80-те години поискал заем от 2 млн. паунда, за да започне бизнес, но се сблъскал с недоверие от страна на управителя на банката си, защото носел сандали, наподобяващи пантофи.

„Освен това не носех никакви чорапи. Той не можеше да повярва, но все пак ми зае парите“, разказва лондончанинът с усмивка. В младежките му години малцина биха помислили, че Дейвид ще застане начело на една от най-известните вериги ресторанти във Великобритания.

През 1969 г. той е изключен от гимназия Wimbledon College, управлявана от йезуитите, в Югозападен Лондон, заради „кръшкане“. След това Дейвид опитва да стане картограф в британската картографска агенция Ordnance Survey, но заради отказа му да скъси косата си и да носи вратовръзка пътищата им се разминали.

По-късно Пейдж започнал да учи за учител и миел съдове в кварталния ресторант на Pizza Express в Южен Лондон, за да свързва двата края. Първият ресторант от веригата отворил врати в центъра на британската столица през 1965 г. и до началото на 70-те години на миналия век тя имала няколко клона в града.

Дейвид скоро осъзнал, че работата в ресторантьорската индустрия е истинското му призвание и когато се появила възможността да стане мениджър на ресторант на Pizza Express, той напуснал класната стая.

До 1981 г. Пейдж купил клона на Pizza Express в Чисуик, Западен Лондон. За целта той направил втора ипотека, за да финансира инвестицията. „Не знаех какво е капиталист, родителите ми бяха социалисти, така че капитализъм беше много мръсна дума“, разказва Пейдж.

В следващите десет години той отваря още много клонове и казва, че Pizza Express е пионер през 80-те години на миналия век и глътка свеж въздух в доста скучната по онова време хранителна сцена в Англия.

Дейвид си спомня, че получил писмо от „невероятно щастлив клиент“ в Банстед, графство Съри, който казал, че отварянето на Pizza Express в града било най-вълнуващото нещо след бомбардирането на библиотеката през 1942 г.

По онова време Pizza Express излиза на борсата в Лондон през 1993 г., а Дейвид и трима негови бизнес партньори имали 25 клона, които съставлявали най-голямата част от наскоро листнатата компания.

Макар да твърди, че тогава все още не знаел какво е счетоводна книга, Дейвид станал генерален директор, а след това президент. Тогава Pizza Express вече имала около 300 заведения, повечето във Великобритания, но също и няколко в други страни, включително в САЩ.

През 2003 г. веригата е продадена на няколко частни компании за 278 млн. паунда. Днес Pizza Express е собственост на китайската компания Hony Capital и има клонове в 11 страни.

След като напуска Pizza Express, Дейвид съосновава компанията Clapham House, чиито вериги включват Gourmet Burger Kitchen, Bombay Bicycle Club и Tootsies.

През 2010 г. Clapham House е купена от южноафриканската верига за люто пилешко месо Nandos за 30 млн. паунда. Но вместо да се пенсионира преждевременно, 58-годишният по онова време Дейвид започва да търси следващата възможност за откриване на ресторант.

Вниманието му е привлечено от малката занаятчийска пицария Franco Manca, която отворила врати в Брикстън, Южен Лондон, през 2009 г. Клиентите започнали да се редят на опашка пред заведението за пиците, приготвени на дървени въглища и със заквасено тесто.

Те скоро инвестирали във Franco Manca, за да й помогнат да се разрасне и през 2015 г. новата инвестиционна компания на Дейвид Fulham Shore купила мажоритарен дял за 27.5 млн. паунда.

Сега Franco Manca има 40 ресторанта, повечето от които в Лондон. Дейвид лично проектира всеки ресторант по възможно най-компактен начин, за да гарантира, че не се пилее пространство.

Но не всичко се случва по план за ресторантьора, чиято компания Fulham Shore притежава също ресторантите от веригата Real Greek. Той пропуснал безброй възможности да инвестира в успешни начинания, като веригата за донъти Krispy Kreme, веригата кафенета Caffe Nero и компанията за доставка на храна Deliveroo, тъй като решил, че „те никога няма да проработят“.

Дейвид казва, че брекзит – решението на Великобритания да напусне ЕС, е голямо затруднение както за Franco Manca, така и за Real Greek и за британския ресторантьорски сектор като цяло. Причината е, че слабият паунд е повишил цените на суровините и по-малко европейци пристигат във Великобритания, което затруднява наемането на служители.

Освен това, според Пейдж, все повече хора сега ограничават похапването навън, тъй като растежът на британската икономика се забавя. През септември миналата година Fulham Shore публикува предупреждение за намаляване на печалбата и съобщи, че спира плановете си за разширяване.

Роджър Теджвани, анализатор на ресторантьорския сектор в компанията Finncap, казва, че настоящата среда е тежка за компании, като Fulham Shore. Той обаче е уверен в добрите дългосрочни перспективи пред компанията, отчасти защото има опитен ръководен екип, който е „гледал този филм няколко пъти преди това“.

В отговор на въпрос за тайната на успеха му, Дейвид казва: „Не съм сам“. Той работи с един и същи екип в последните две десетилетия и твърди, че е са „наистина едно голямо щастливо семейство“.

Макар че Franco Manca едва ли ще постигне глобалния обхват на Pizza Express, чиито нови собственици се надяват да повишат интереса към пиците в Китай, Пейдж смята, че компанията му има потенциал извън Великобритания.

Веригата вече има летен филиал на италианския остров Салина, северно от Сицилия, където основателят Джузепе Масколи притежава къща.

„Всички хора по света обичат пицата“, казва Дейвид.