Едва ли има човек, който някога да не си е задавал въпроси от типа: "Колко щях да спечеля, ако бях инвестирал сума X в актив Y преди Z години?", "Щях ли да се пенсионирам по-рано, ако бях вложил всичките си спестявания в акции?" и т.н.

Отговорите почти никога не са еднозначни, но би било любопитно да хвърлим един поглед върху ситуацията в България.

За целта взимаме за отправна точка 17 октомври 2000 г., когато стартира изчислението на първия български борсов индекс SOFIX. Той е достатъчно надежден индикатор за състоянието на пазара, а освен това, с помощта на единствения засега в България борсово търгуван фонд SOFIX UCITS ETF, за инвеститорите е лесно да "купуват" индекса директно, без да се налага сами да формират портфейла си, така че да отразява точно движенията на пазара. Още повече, че с периодични, сравнително малки вноски, това би било на практика невъзможно.

Питането е следното - възможно ли е един средностатистически работещ българин, отделяйки част от своите доходи, да натрупа достатъчно доходност от капиталовия пазар, така че да не му се налага да работи до края на живота си и колко време ще му е нужно за това?

По данни на Националния статистически институт, българите заделят средно по 7.5% от своите доходи под формата на спестявания. Този дял се променя през годините, но през последното десетилетие гравитира близо до тези нива.

Затова в първия случай взимаме човек, който на 17 октомври 2000 г. е взел решение да инвестира точно 7.5% от своя годишен доход в акциите от индекса SOFIX (тогава неговата стойност е точно 100 пункта). Отчитайки тогавашната средна работна заплата, става въпрос за инвестиция в размер на 202 лева и 5 стотинки.

С днешна дата (когато SOFIX се движи малко над 700 пункта) тя би му донесла точно 1226 лева и 24 стотинки, без да се включват дивидентите - сума, която по никакъв начин не е достатъчна за добър живот на старини.

Сметката се променя значително, ако допуснем, че същият този човек е отделял по 7.5% от своя годишен доход всяка година от 2000 г. насам и го е инвестирал в компаниите от SOFIX. Към момента неговият портфейл би бил на стойност 14 452 лева и 66 стотинки.

По последни данни (от края на третото тримесечие на 2017) средната брутна работна заплата възлиза на 1064 лева, което означава, че с натрупаните средства въпросният инвеститор би изкарал малко над 14 месеца, ако иска да поддържа средния за страната жизнен стандарт.

Ако делът на неговите спестявания е бил двойно по-голям, т.е. отделял е по 15% от доходите си за вложения на капиталовия пазар, то натрупаната доходност до момента би му осигурила малко над 28 905 лева. Те биха му стигнали за около две години и три месеца.

Чисто хипотетично, можем да разгледаме и пример, в който човек е инвестирал целия си годишен доход в акциите от SOFIX. За България това означава средно по 6720 лева годишно в периода от 2000 г. досега. При това положение той би разполагал с активи на стойност 192 702 лв.

С тези пари той би могъл да изкара малко над 15 години, ако поддържа стандарт, съотвестващ на средната работна заплата в момента. Ако тя, обаче, нараства със същите темпове, с каквито и през последните 15 години, то същата сума би му стигнала за по-малко от 8 години.

Интересно би било да погледнем на ситуацията от малко по-различен ъгъл. Нека си представим млад човек, който току-що е започнал своята професионална кариера. Амбициите му са да спре да работи преди да навърши пенсионна възраст, като за целта има намерение да инвестира част от своя доход в компаниите от борсовия индекс SOFIX.

Да предположим, че той е завършил своето висше образование (бакалавърска и магистърска степен) и към момента е на 25 години. Колко ще трябва да инвестира във всяка една от следващите години, ако иска да приключи с работата на 50 (с 15-20 години преди навършване на пенсионна възраст)?

Средната продължителност на живота в България е около 75 години. Тоест, нашият герой ще трябва да инвестира част от своите доходи в период от 25 години (докато навърши 50), така че натрупаната доходност да му осигури спокоен живот за следващите 25 години.

От 2000 г. насам индексът SOFIX може да се похвали със средна годишна доходност от малко над 23%, а възнагражденията в България нарастват с малко под 10% годишно. За сравнение, по данни на Комисията за финансов надзор, средната годишна доходност на универсалните пенсионни фондове през последните 15 години е малко над 7%, и то без да се вземат предвид таксите за управление.

Ако въпросният младеж отделя по 7.5% от заплатата си за инвестиции, то след 25 години портфейлът му ще възлиза на близо 409 000 лева. При прогнозните равнища на средната месечна заплата тогава и очакваните темпове, с които тя ще нараства в следващите 25, тези пари ще му стигнат за около три години и половина - далеч под заложения 25-годишен период до навършване на 75.

Оказва се, че той ще трябва да заделя цели 77%, или над три четвърти от дохода си, ако иска да си гарантира портфейл от 11.28 милиона лева след 25 години – толкова, колкото ще му трябват, за да изкара до 75-годишна възраст, разполагайки с по една средна месечна работна заплата.

Разбира се, това изчисление се базира на допускането, че той ще продаде всичките си активи на борсата и получените средства няма да му носят доходност впоследствие. Само че в реалния живот повечето инвеститори не биха действали по този начин.

Ако например всяка година след своя 50-и юбилей той продава само тази част от инвестициите си, с която да си осигури годишните доходи (без да получава вече приходи от заплата), би могъл да изкара до 75-годишна възраст с портфейл от 865 хиляди лева.

За тази цел той ще трябва да заделя скромните 6% от заплатата си, докато работи от 25 до 50-годишна възраст. Ако инвестира по 10% от заплатата си например, при този сценарий ще може да каже сбогом на шефа си с още няколко години по-рано.

По същия начин можем да разсъждаваме и в предходния пример – ако някой е инвестирал 50% от дохода си в акциите от борсовия индекс от 2000 г. насам, а от тук насетне продава част от портфейла си всяка година, за да може да получава сума, равна на средната месечна работна заплата, то той би могъл да живее така поне 100 години.

Трябва да направим и друга уговорка – средногодишната доходност на SOFIX от 23% трудно би останала на тези равнища за дълъг период от време. Тя до голяма степен се дължи на бурните темпове на нарастване в първите години от създаването му.

Впоследствие (например в последните десетина години от кризата насам), годишната възвръщаемост по-скоро гравитира около 10 на сто. Същото обаче може да се каже и за ръста на заплатите – той едва ли ще може да се задържи на ниво от 9.5 на сто в следващите 50 години. По-реалистично е да се очаква повишение от максимум 4-5% годишно.

И така, в крайна сметка, съотношението между темпа на нарастване на борсовите индекси и ръста на заплатите ще остане приблизително същото, каквото е в момента (около 2.4). Ако този коефициент нараства, индексите ще растат по-бързо от заплатите, което означава, че младежът ще може да си позволи да „отпусне“ малко колана, да отделя по-малък процент от доходите си за инвестиции и пак да се пенсионира на 50 години.

Ако обаче се очаква заплатите да растат по-бързо от капиталовия пазар, делът на инвестициите трябва да бъде увеличен.