Как поставка за бира се превърна в бизнес за 2 млн. долара
През 2008 г. Мат Уилямс е студент в университета Виланова, когато една вечер в тоалетната на нощен клуб лампата изгасва над главата му.
"Сложих бирата си на писоара, както винаги го правя, а след като пуснах водата, част от нея влезе в чашата ми," казва Уилямс. "До известна степен бях отвратен, но също така си помислих дали да не я изпия."
Той забелязва, че почти всички останали в тоалетната се опитват да закрепят бирите си върху писоара, на пода, в джоба си или като стискат чашата със зъби.
"Излизам и гледам опашка пред тоалетната," казва той. "Всички на опашката носят бири, а жените носят дамски чанти, и си казвам, 'Това е лудост. Защо в тоалетната няма нещо функциионално?'"
Уилямс си представя най-обикновена поставка до тоалетната, на която може да се сложи бира, телефон или дамска чанта.
Тогава му хрумва втора идея. Докато е в тоалетната, той забелязва сгънат вестник над писоара. Той всъщност го четял, докато стоял там – читател по принуда.
Той имал нужда от поставка за бирата си. Гледал в нещо, докато стоял там. "Как можем да обединим двете?", се запитал Уилямс. Ами ако създаде поставка, която държи рекламни материали?
Уилямс се върнал на мястото си в бара, записал си идеята на салфетка и веднага си тръгнал. "Помислих, си че мога да се напия прекалено много в онази вечер и че не трябва да забравям тази идея.'"
В следващите няколко месеца идеята се избистря в младия мозък на Уилямс. Той винаги е бил предприемач — на 10-годишна възраст той купувал големи номера непродадени кецове Jordan от кварталните магазини и ги препродавал с печалба в Ebay; на 16 той се опитал да патентова CD, което не се надрасква.
Той винаги е бил човек, които вижда проблеми, които се нуждаят от разрешаване, пише CNBC.
Уилямс успява да събере 65 000 долара, като използва всичко в кредитните си карти и взема пари назаем от баща си и от двама инвеститори. Той използва парите, за да наеме компания, която създава прототип за неговата поставка за бира. Уилямс кръщава продукта LavCup.
LavCup е малка поставка с незалепващо гумено покритие и вградени антибактериални сребърни йони с цел поддържане на хигиенa. Има заключващ се процеп за рекламни материали. Заключващ се, защото Уилямс научава по трудния начин, че подпийнали фенове понякога го разбиват и крадат рекламите.
Той започва да рекламира продукта през 2013 г., посещавайки най-различни конференции, свързани със спорта.
Първото му запознанство е с Питър Маклафлин, президента на отбора по американски футбол от НФЛ Сиатъл Сийхоукс.
Нещата не започват добре.
След като първоначално му казва, че бърза и отказва да види творението на Уилямс, впоследствие Маклафлин хвърля едно око на прототипа, който Уилямс му показва на таблета си и казва, че това всъщност е блестящо.
. @scoutsande offices need @lavcups...#everydaystruggle pic.twitter.com/TrlZ2cLBPH
— LavCup (@lavcups) May 6, 2015
10 седмици по-късно Уилямс получава първата си поръчка – 1 200 броя за стадиона CenturyLink Field, на който играят домакинските си мачове Сиатъл Сийхоукс. Уилямс нарича това "началото на снежната топка."
LavCup в момента може да се похвали с над 21 000 инсталирани бройки в 26 зали и стадиони в САЩ. Това предстои да се случи в други 35. Компанията му е набрала над 600 000 долара от 10 инвеститора, а според Уилямс, приходите за 2017 г. са достигнали 2 млн. долара. Той се опитва да разшири бизнеса си към нови места, като киносалони и круизни кораби.
Ето какъв е бизнес моделът на компанията: LavCup всъщност не продава поставките. Те се предоставят на стадионите и залите безплатно, а след това компанията създава и продава рекламите върху поставките, като поделя приходите с тях.
Уилямс вярва в простите, нискотехнологични продукти. Той дори започва страничен бизнес с дистрибуция на курабийки с късметчета, като доставя около 100 млн. курабийки месечно до 10 000 китайски ресторанта и продава рекламното място на гърба на късметчетата. "Има толкова много неразработени места за реклама," казва той.
Той е особено доволен от успеха си, защото много пъти е бил близо до провала. "В миналото понякога снимах баланса по банковата ми сметка, в която веднъж си спомням, че имаше 7.21 долара," казва той. "Никога няма да забравя тази сума."