Една крава от породата Холщайн “произвежда“ средно по над 45 кг тор дневно. Това са доста изпражнения, но и много потенциална енергия.

В някои ферми тази енергия вече се събира. Торът се хвърля в анаеробен биореактор, където газовете от него се концентрират, а след това от тях трябва да бъдат извадени водата, въглеродният диоксид и други елементи, преди да бъдат смесени с обикновен природен газ и да бъдат използвани за отопление.

Дейвид Симаков, асистент-преподавател по инженерна химия в Университета Ватерло в Онтарио, се опитва да направи този процес по-ефективен.

Той и неговите колеги проучват начини за увеличаването на енергийното съдържание на този суров биогаз чрез рафиниращ процес, при който се използва водород и с химическа реакция въглеродният диоксид се преобразува в метан.

Това преобразуване удвоява нивата на производството на старите разделителни техники и произвежда толкова много възобновяем природен газ, че количеството може да бъде съхранявано и използвано като естествена батерия. Като бонус, новият метод намалява емисиите на вълероден диоксид.

“Не измисляме никаква химическа реакция или процес,” споделя Симаков пред Bloomberg. Това e “е малко инженерство” с цел намаляване на разходите за рафиниране, казва той.

По ирония на съдбата, за производството на водород за химическата реакция е необходима много електроенергия и това представлява най-скъпата част от целия процес.

Ключът към това този процес да бъде икономически приложим е възобновяемата енергия от слънчеви, вятърни или водноелектрически източници.

Този процес на преобразуване може да бъде разглеждан като начин за подобряването на представянето на слъчевата или вятърната енергия, смята Петрик Серфас, изпълнителен директор на Американския съвет по биогазовете.

Производството на вятърна и слънчева енергия не е непрекъснато и тя трябва да бъде съхранявана за ползване във времената, когато няма слънце или вятър. Вместо тази енергия да се съхранява в батерии, тя може да бъде използвана за създаването на възобновяем природен газ, който може да бъде използван по време на тези енергийни прекъсвания.

Животинският тор е просто една миризлива естествена батерия.

Симаков и неговият екип все още са на 3 до 5 години от рентабилното производство на възобновяем природен газ, но евентуалното възнаграждение е обещаващо.

САЩ има потенциала да произвежда суров биогаз, достатъчен за захранването на 7.5 млн. домове и да намали емисиите, които допринасят за глобалното затопляне с еквивалента на емисиите от 15.4 млн. автомобила, според Съвета по биогаз.

Като цяло над 2 200 обекта в САЩ произвеждат биогаз, с потенциала да бъдат добавени 13 500 нови. В Европа има над 10 000 работещи биореактори.

“Потенциалът е много голям, защото след като усъвършенстваме тази технология за конвертирането на животински отпадъци, ще можем да я прилагаме и на други места, като сметища,” казва Симаков.