Бурното развитие на пазара на електрически автомобили не подмина и необятните борови гори на Швеция, където отдавна изоставена графитена мина се подготвя да започне нов живот, пише Bloomberg.

Воксна се намира на около 260 километра северно от столицата Стокхолм. През 2001 г., на фона на срива в цената на суровината, мината е запечатана, но сега канадската компания Leading Edge Materials Corp. има интерес да я върне към живот.

До този момент графитът не привличаше толкова медийно внимание, колкото другите два важни компонента в производството на батериите за електрически автомобили - лития и кобалта, чиито цени скочиха рязко в последните месеци. Той обаче също е важна брънка от производствената верига и освен това влие сериозно върху цената.

Шведското начинание на Leading Edge e само част от един доста по-мащабен тренд през последните години - минните компании отново се обръщат към европейските си находища, успоредно с нарастващия интерес към електрическите возила.

Финландия, Потругалия и Великобритания са само част от страните, в които се провеждат проучвания за нови залежи. Освен мината във Воксна, Leading Edge Materials сондира близко находище на литий, както и възможности за евентуален добив на кобалт в съседна Финландия. Компанията иска да предложи всичко, от което се нуждаят производителите на електрически батерии.

До 2020 г. тя вече ще разполага с достатъчно капацитет, за да снабдява компании, като NorthVolt, и дори големите автомобилни концерни - като BMW, казва изпълнителният директор Блер Уей, цитиран от Bloomberg.

Устойчивото развитие на пазара на електрически возила има реалния шанс да се превърне в следващата голяма революция в автомобилостроенето след изобретяването на двигателя с вътрешно горене. Броят на колите, задвижвани от електричество, се очаква да достигне 530 милиона през 2040 г.

За сравнение, в момента са около 3 милиона. Това е и причината, поради която суровините за производството на батерии поскъпват. Цената на кобалта буквално се утрои за последните 18 месеца, докато тази на лития се повиши с една трета.

Ситуацията с графита е малко по-различна, защото, за разлика от другите два ключови компонента, той не е метал и може да се произвежда синтетично. Данните на Leading Edge показват, че един комплект батерии за Tesla, който струва около 20 000 долара, съдържа графит на стойност 1 200 долара, основно със синтетичен произход.

В същия продукт се съдържа литий за 1300 долара и кобалт за около 800, изчисляват експертите на канадската компания. Те уточняват, че сметките са приблизителни, тъй като от компанията на Илън Мъск не публикуват детайлна разбивка на разходите си за производство.

Ако изкуствените материали бъдат заменени с такива, които се добиват от земните недра, разходите могат да паднат с до 40%, казват още от Leading Edge. Те разчитат и на нещо друго - много европейски политици и шефове на компании изразиха желанието си производството на батерии за европейските модели да се случва на Стария континент.

Това е и начин да бъде прекъсната дългогодишната доминация на Китай в този сегмент. Rio Tinto възнамерява да старира добив на литий от сръбското находище в Ядар до 2023 г., а шведската Boliden обмисля преструктуриране на мината си в Килилахти, Финландия, така че тя да премести своя фокус от медта, цинка и златото към кобалта.

Въпреки това през следващото десетилетие Китай вероятно ще остане водещата световна сила в производството на ключовите за електрическата индустрия суровини. Финландия обаче притежава най-големите кобалтови залежи в Европа, като в момента там се извършва рафинирането на около 15% от световния добив на суровината. По-голямата част от тези количества обаче засега се внасят от другаде.

Минните компании разчитат на това, че на европейската територия вече се развиват няколко отделни проекта за производство на собствени батерии. Германският индустриален гигант BASF планира инвестиция от 400 милиона евро във фабрика за производство на електроди, а химическото поделение на южнокорейската LG обяви намеренията си тази година да отвори завод за литиевойонни батерии в Полша, който ще бъде и най-големият в Европа.

"Ако нашите прогнози са верни, до 2020 г. ще можем да доставяме нужните количества суровини за тези компании", смята Блер Уей от Leading Edge Materials.

По думите му обаче трябва да много да се внимава дали и плановете на производителите на батерии се движат според очакванията и дали търсенето на електрически возила расте с достатъчно високи темпове. "Последното нещо, което искам, е да произвеждам нещо, от което никой няма нужда", казва още той.