Съвременният живот е пълен с удобства, но малко неща могат да надминат в това отношения нарязания на филии хляб.

Просто помислете. За да си приготвите сандвич, всичко, което трябва да направите, е да отворите плика и да извадите необходимия брой предварително нарязани филийки.

Не е необходимо да изваждате целия хляб, да търсите нож и да го режете, което ще доведе до неравномерни филии с изронени корички.

Почти е смешен фактът, че на хората са им нужни повече от две хиляди години, за да разберат това. Сега си представете някой, който се опитва да ви отнеме това велико изобретение.

Правителството на САЩ се опитва да направи това през 1943 г. Втората световна война е в разгара си и Америка, както повечето държави, образували съюз срещу Хитлер, се опитва да пести ресурси, които да пренасочи за военните действия. Храната е един от тях.

Организацията, носеща името War Food Administration, е създадена точно с тази цел - да контролира производството и разпространението на храна за военните и основните граждански потребности.

Най-важната й работа обаче е да предотвратява загубата на храна. Клод Викард е ръководителят й по това време, както и секретар по земеделието. Той има страхотна идея - да се забрани нарязаният хляб, защото той кара американците да ядат повече.

Най-голямото изобретение

Нарязаният хляб е измислен от Ото Фредерик Роуведер - офталмолог, превърнал се в бижутер с три магазина за в Сейнт Джоузеф, Мисури. Вероятно, докато продава обеци и огърлици на жени, Роуведер чува домакините, обсъждащи тежката и изморителна дейност по рязането на хляб.

Още през 1912 г. той има готов прототип на машина за тази цел, но има проблем да реши каква да е дебелината на филията. Така че той съставя кратък въпросник и го публикува като реклама в няколко големи вестника.

В течение на няколко месеца повече от 30 000 домакини посочват избора си за дебелина на резена хляб. Четири години по-късно Роуведер продава своя бижутерски бизнес и със средствата започва работа по изобретението си в изоставен склад за производство на машината.

За съжаление, през 1917 г. работилницата изгаря, като е унищожен и неговият прототип, заедно със стотици чертежи и хиляди часове работа, посочва Amusing Planet.

Огънят връща Роуведер най-малко 10 години назад, но в края на краищата, през 1928 г. той има напълно работеща машина, която не само реже хляба, но и го опакова.

Компанията за хляб Chillicothe от Мисури е първата, която използва машината на изобретателя. В рамките на седмици продажбите им се изстрелват до небето. Американците ядат хляб както никога досега.

В рамките на пет години почти всяка реномирана хлебарница в страната разполага с машини за рязане на хляб, а 80% от хляба, произвеждан в САЩ, е нарязан.

Яжте по-малко хляб

В стремежа си да пести храна, Великобритания започва кампания по време на Първата световна война, в която насърчава хората да ядат по-малко хляб и да използват домашно отглеждани или заместващи съставки при приготвянето му.

Властите съветват хората да ядат бавно и само когато са абсолютно гладни, както и да не хранят бездомни кучета.

За да намали още повече консумацията на хляб, Министерството на храните забранява продажбата на прясно изпечен хляб и нарежда той да бъде продаван поне 12 часа след изваждането му от фурната. Идеята е, че старият хляб е по-малко апетитен и така хората ще ядат по-малко.

Може би Клод Викард се почувства неудобно да нарежда на хората да намалят консумацията на подобна основна храна, така че той измисля извинение, което да оправдае забраната на нарязания хляб.

Когато тя влиза в сила на 18 януари 1943 г., The New York Times публикува официално съобщение - "готовият нарязан хляб трябва да има по-тежка опаковка, отколкото ненарязания, за да не изсъхва".

Това обаче изисква хартията да бъде намазана с восък, обяснява Викард, а Щатите имат по-важна работа от мазането на хартия с восък, а именно да победят врага.

И тъй като хлябът, обвит без восъчна хартия, ще изсъхва по-бързо, домакините вероятно ще трябва изхвърлят остарелите резени, което пък води до загуба на пшеница.

И докато пестенето на пшеница има смисъл, фактите сочат, че по това време САЩ разполагат с огромен запас от зърно, благодарение на обилна реколта. Страната може да издържи още две години, дори и през този период да няма нова реколта.

Ако пестенето на пшеница не е основателна причина за забраната, може би тогава е пестенето на метал. Електрическите машини за нарязване на хляб са изработени от стомана, а много фирми, които произвеждат метални изделия, преустановяват дейност по време на войната, за да могат скъпоценните суровини да се използват за производство на танкове и артилерия.

Въпреки това рядко се произвеждат нови машини за рязане на хляб и спестеният метал от тази дейност би бил незначителен процент. Освен това забраната би могла да бъде насочена към машините вместо към техния продукт.

Каквото и да е причината за нея, забраната не е добре обмислена и не трае дълго. Оплакванията от липсата на нарязан хляб - продукт, без който американците просто не могат да живеят, са огромни.

Така на 8 март 1943 г. забраната е отменена. От War Food Administration признават, че постигнатите резултати от нея не оправдават очакванията.