Дания има един луксозен проблем – относително много пари и малко задължения, а това създава проблеми за пазара на държавен дълг.

Сметката на правителството в централната банка е нараснала миналия месец до 207 млрд. крони (34 млрд. долара), или два пъти над таргета, като това е и най-високото й ниво от три години.

Това е нещо хубаво, но в същото време струва на страната милиони под формата на лихви, които трябва да се изплащат, предвид отрицателните лихви на банката.

В същото време, съотношението дълг/БВП е наполовина на средното за Европа, което поставя под натиск ликвидността на пазара на облигации.

Това принуждава норвежките лидери да мислят за начини за намаляване на сметката в централната банка, докато в същото време увеличават ликвидността, поне при ключови емисии.

Преди година държавата започна да плаща на основните дилъри, ако отговарят на определение критерии за увеличаване на оборота. Това помогна за затягането на „спредовете купува-продава“. Тази година правителството прилага гимнастики по рефинансиране.

Мъжкият гняв притеснява жените, управляващи тази богата страна Жените доминират на политическата сцена в Норвегия. В страната жени заемат постовете министър-председател, финансов министър, министър на външните работи и председател на парламента

Миналата седмица държавата предприе неочакваната стъпка, като обяви, че ще изкупи ценни книжа на стойност 3.6 млрд. крони (599 млн. долара), издадени от KommuneKredit, която е собственост на местните власти.

Това не бе включено в дълговия план на правителството за годината и увеличава необходимостта от финансиране, според Ян Остергаард, старши анализатор в Danske Bank.

Има и обезпечени облигации на стойност 180 млрд. крони (29.9 млрд. долара), емитирани от ипотечни банки за финансирането на обществено жилищно строителство. Жилищната администрация планира да заменят по-голяма част от тях с нови гарантирани от държавата облигации, които, от своя страна, службата по дълга ще закупи с емитирането на държавни облигации.

Дания си е предвидила 10 години, за да направи тази подмяна.

Вероятно ще отнеме много по-малко време от това, предвид “главоболията”, които сметката на държавата в централната банка носи и ниските нужди за емитиране на дълг, казва Остергаард. Той очаква от службата по дълга да “приемат по-голямо количество средства по тяхната сметка”, когато обновят стратегията си през юни.

Промяната пък ще спести на правителството 9 млрд. крони (1.49 млрд. долара) до 2025 г.