Какво ще се случи с бюджета на ЕС след брекзит?
Тази седмица ЕС ще трябва да представи първия си дългосрочен бюджетен план без участието на британската икономика. Стойността на бюджета се очаква да е около един трилион евро.
Бюджет 2021-2027 се очаква да е една експлозивна смес - от намаляване на фермерските фондове, което ще разгневи френските фермери, до пари за развитие и искане за по-голяма вноска. Комисарят по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер, който ще представи плана, заяви, че са необходими сериозни мерки, за да се запълни дупката от 12-14 милиарда евро, оставена след брекзит.
Ще последва надпревара с времето, особено след като Европейската комисия иска бюджетът да бъде одобрен преди следващите избори за Европейски парламент през май 2019 г., два месеца след като Великобритания напусне. Страните от ЕС казват, че това е "невъзможно" предвид разрива между Изтока, Запада, Севера и Юга.
"Те трябва да поемат отговорност за амбициите, които са изразили" за ЕС след брекзит, заяви анонимно служител в комисията на Жан-Клод Юнкер, цитиран от БГНЕС.
Ще трябва да има съкращения
Загубата на Великобритания лишава ЕС от един от най-големите нетни вносители в момент, когато блокът се опитва да финансира нови области, като отбраната и справянето с миграцията. Част от страните, включително Австрия и Холандия, вече се борят срещу всяко искане за увеличаване на членската вноска.
А Франция и Германия заявиха, че са готови да платят повече. Сумите, които са заложени за обсъждане, са огромни, нищо, че те представляват само малка част от цялото богатство на Европейския съюз. Настоящият бюджет за периода 2014-2020 г. представлява само 1% от БВП на съюза.
Йотингер призова страните да увеличат вноските от националните си бюджети с "между 1.1% и 1.2%" за следващата "многогодишна финансова рамка". Но заедно с новите ресурси "ще има съкращения", предупреди германският комисар.
Източници съобщават, че те ще бъдат "скромни", в размер на по-малко от 10%. Повечето ще бъдат насочени към двете области, които заедно съставляват почти три четвърти от всички разходи на ЕС.
Прословутата Обща селскостопанска политика на ЕС е на първо място в списъка със съкращения. Тя представлява 37% от разходите на блока. Това ще бъде трудно за преглъщане от Франция, чиито фермери са най-големите бенефициенти на средствата от фондовете. Париж заяви, че е готов да защити тази "съществена реформа", но "сигурността на помощта за земеделските производители не може да бъде засегната", каза дипломатически източник.
"Политически натиск"
Съкращенията ще бъдат насочени и към така наречените кохезионни фондове, които се използват за финансиране на развитието в по-бедните европейски страни. Те представляват още 35% от бюджета на ЕС. Повечето от тези пари понастоящем отиват в страни, бивши членки на съветския блок, които все още наваксват икономически.
Но южните нации, като Испания и Италия, започнаха да настояват част от парите да бъдат пренасочени, за да се справят с масовата безработица сред младите хора в техните страни. Източните държави също са разтревожени от плановете на комисията да обвърже средствата със зачитането на върховенството на закона.
Полша и Унгария често са критикувани от Брюксел по въпросите на демокрацията и заради това, че отказват да приемат бежанци. "Няма да приемем произволни механизми, които ще направят фондовете инструмент за политически натиск", каза полският заместник-министър по европейските въпроси Конрад Шимански.
Някои от спестените средства ще бъдат насочени към охраната на границите на ЕС, като комисията планира да увеличи броя на служителите на граничната Фронтекс с близо 6 000 души, съобщи източник от Европейската комисия.