Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на българската икономика до 3.8 % през 2018 г. и 3.7 % през 2019 г., става ясно от пролетната макроикономическа прогноза на институцията, публикувана на сайта на Министерството на финансите.

За сравнение, в зимното издание на прогнозата, ЕК прогнозираше икономически ръст от 3.7% за тази година и 3.5% за следващата.

Най-новите очаквания на ЕК за ръст на БВП през тази година съвпадат с нейната есенна прогноза, в когато институцията също бе посочила прогнозен ръст на българската икономика в размер на 3.8% за 2018 година.

В последствие, ЕК понижи очакванията си в зимното издание на прогнозата, само за да ги повиши отново в последното издание на макроикономическата си прогноза.

Според ЕК, растежът на БВП ще бъде движен от вътрешното търсене през целия прогнозен период. Положителните развития на пазара на труда и нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата ще подкрепят растежа на частното потребление, а ниските лихвени проценти ще имат положително влияние върху частните инвестиции. Очаква се повишение и на публичното потребление и инвестиции. Капиталовите разходи на правителството ще нараснат, в резултат на ускореното усвояване на средствата от фондове на ЕС и ще имат основен принос за по-високия растеж на инвестициите в основен капитал. Нетният износ ще има отрицателен принос за растежа на БВП.

Рисковете пред прогнозата са балансирани. По-високите заплати и заетост могат да се отразят в по-високо търсене, а благоприятните условия за кредитиране и усвояването на европейски средства да доведат до по-добро от очакваното представяне на инвестициите. Основният отрицателен риск е по линия на външната среда, с оглед високата степен на отвореност на икономиката.

По отношение на външния сектор, ЕК прогнозира, че в периода до 2019 г. силното вътрешно търсене в България и покачващите се цени на енергийните суровини ще поддържат по-високото търсене на вносни продукти в страната, в сравнение с нейния износ. В резултат, търговският баланс ще се влоши и излишъкът по текущата сметка ще се понижи до 1,4 % от БВП през текущата и 0,8 % през следващата година.

След като през 2017 г. средногодишната инфлация в България достигна 1,2 %, ЕК очаква тя да продължи да се повишава в съответствие с нарастването на покупателната способност на домакинствата, увеличението на административните цени и по-високите цени на енергийните стоки. Средногодишната инфлация през 2018 г. ще се ускори до 1.8 % през 2018 г., като тази динамика ще се запази и през 2019 година.

ЕК леко занижи прогнозата си за ръст на българската икономикаБВП на България ще нарасне с 3.7% през 2018 г., прогнозира ЕК

В условията на повишена икономическа активност в страната, възстановяването на пазара на труда продължи, като растежът на заетостта достигна 1.8 % за 2017 г., а коефициентът на заетост се върна към пред-кризисните си нива. През 2018 и 2019 г., темпът на нарастване на заетите ще отслабне, поради ограниченията от страна на предлагането на труд, а нивото на безработица се предвижда да се понижи до 5.5 % и 5.3 % за двете години. Номиналният растеж на компенсацията на един нает ще остане висок, на ниво от 7.6 % през 2018 г. и 7 % през 2019 г. Повишението на заплатите за някои категории персонал в публичния сектор не се разглежда като риск върху бюджетната позиция на икономиката.

Комисията предвижда запазване на силната фискална позиция през настоящата и следващата година, като излишъкът на сектор „Държавно управление“ ще бъде 0.6 % от БВП и за двете години. Намалението на бюджетния излишък от 0.6 % от БВП за 2018 г., спрямо 0.9 % през 2017 г. е в резултат от планираните по-високи капиталови разходи, свързани с финансиране на проекти по фондовете на ЕС, както и повишаване на разходите за персонал. Същевременно, както приходите от косвени данъци, така и тези от преки данъци и социално-осигурителни вноски ще следват положителната динамика на вътрешното търсене и заплатите.

През 2017 г. дългът на сектор „Държавно управление“ се понижи до 25.4 % от БВП. Предвид прогнозата за реализиране на бюджетни излишъци, през настоящата и следващата година и ниските разходи за лихви, Комисията очаква дългът да се понижи допълнително до 23.3 % и 21.4 % от БВП, съответно през 2018 и 2019 г.