Само допреди няколко години работният ден на Роланд Рьош в една от германските фабрики на Bosch преминава във вадене на нагорещени до червено метални авточасти от пещ и преглеждането им за дефекти.

Днес той продължава да инспектира продукцията на компанията, но ваденето от пещта е поверено на Фриц - робот, който компанията инсталира пред три години като част от своята програма за автоматизация на процесите, пише The Wall Street Journal.

Фриц е много по-ефективен, когато става въпрос за рутинния, но опасен процес по изваждането на 20-сантиметровите метални компоненти от пещта.

По този начин г-н Рьош не е застрашен от евентуални злополуки и освен това има възможност да тества до 20% по-големи количества, отколкото преди роботизацията на поточната линия.

Печеливши и губещи

Дискусията дали роботите ще помагат на служителите или ще се конкурират с тях върви от десетилетия. Първоначалният страх на наемните работници беше, че автоматизираните машини постепенно ще изтласкат човешкия фактор от всички процеси в производството.

Досегашният опит обаче, а също и научните изследвания, донякъде успяха да разсеят тези опасения, но въпреки това определени компании и професии все пак се нареждат от страната на губещите.

Днес въпросът е по-конкретен - в кои сектори автоматицацията помага едновременно и на работодателя, и на служителя? Компаниите, които са се справили с тази задача, са тези, в които повтарящите се, рутинни задачи са поверени на роботите, а хората поемат отговорност за процесите, в които се изисква креативност и импровизация - там, където машините не се справят достатъчно добре.

Подобен подход се прилага в производството, в хранителния сектор и дори в някои дейности от сферата на услугите. Изработването на работните графици, например, което по принцип отнема огромна част от времето на хората, сега може да се извършва изцяло автоматизирано.

Компютрите могат с лекота и за броени секунди да се справят със задачи, които изглеждат трудни за повечето хора - играта на шах, решаването на сложни уравнения или точното повтаряне на едно и също действие в продължение на часове. За сметка на това машините все още за безсилни в други ситуации, които за човешките същества излеждат елементарни, например миенето на зъбите с четка или тичането в гората.

Тези действия изискват подсъзнателна координация на много сетива и моментална реакция на човешкия мозък, включително и интуитивни движения. Това е твърде сложно за компютрите, твърди проф. Сатиандра Гупта от Университета в Южна Калифорния, цитиран от WSJ.

За компаниите е изключително важно да подберат правилно процесите, които могат да бъдат автоматизирани. Германският автомобилен гигант BMW, например, се опитва да роботизира част от физическия труд в своя американски завод в Спартанбърг, Южна Каролина (например поставянето на уплътненията върху вратите), но в същото време да остави контрола върху качеството в ръцете на своите служители.

От старта на роботизацията преди десетина година до момента, компанията почти е удвоила производството до над 400 000 автомобила годишно. Броят на служителите пък е нараснал от 4 200 до над 10 000.

Проба-грешка

Не всички играчи в сектора обаче могат да се похвалят с подобни успехи. За Tesla, например, ускореното въвеждане на роботизирани поточни линии се оказа по-скоро проблем, отколкото решение.

Компанията напълно автоматизира порцесите по заваряване, боядисване на купето (по подобие на много други автопроизводители), но реши да отиде още една крачка напред, като възложи на роботите и сглобяването на отделните елементи (двигател, седалки, прозорци и т.н.). Допуснатите от роботите грешки в тези дейности и последващото им отстраняване предизвикаха сериозни забавяния в производството, според анализаторите на инвестиционната консултантска компания Bernstein.

Дори и самият Илън Мъск призна, че свръхавтоматизацията на производството е била грешка и че е подценил ролята на човешкия фактор.

В други икономически сектори роботизацията доведе до спад във възнагражденията на нискоквалифицираните служители, а в някои случаи дори до съкращаването им. В мините, например, всичко се свежда до това да се добиват повече суровини - изкопаването на повече земна маса или скала означава повече пари. Машините се справят много по-добре, тъй като не изпитват умора и не се притесняват от контузии или травми.

Британско-австралийският гигант Rio Tinto например обяви намеренията си в близко бъдеще да се откаже от услугите на своите шофьори. Компанията смята да въведе изцяло роботизирани товарни камиони, които да пренасят желязната руда в мините й в Западна Австралия. Те ще могат да оперират много дълго време без прекъсване и ще допускат по-малко грешки.

В шивашката индустрия също изчезват професии. Компаниите автоматизират все повече процеси, включително плетенето и шиенето, където машините се справят много по-добре от хората.

Дори и довършителните работи, като поставяне на джобове или халки за колани върху панталоните, вече могат напълно да бъдат поверени на роботите-шивачи. Доскоро се смяташе, че човешкият фактор не може да бъде заменен при обработката на тези специфични детайли, но тази прогноза се оказа грешна.

Международната организация по труда предупреждава, че близо 90% от служителите на текстилните фабрики в Камбоджа и Виетнам са застрашени от конкуренцията на роботите.

Анализ на Мазачузетския технологичен институт обаче показва, че на глобално равнище работните места, които се създават благодарение на автоматизацията са повече от тези, които изчезват. Но новите позиции не винаги се попълват от хората, които губят работата си, защото квалификацията, която се изисква, е съвсем различна.

Роботите - бариера или двигател на заетостта?

Статистиката на Азиатската банка за развитие показва, че роботизацията е създала 34 милиона нови работни места в региона, успоредно с повишаването на глобалното търсене и нуждата от експанзия в много от производствените сектори. Развитите държави също отчитат позитивните ефекти от този процес.

Във Великобритания, например, навлизането на роботите и изкуствения интелект е довело до съкращаването на над 800 000 нискоквалифицирани работни места (основно в колцентровете), но за сметка на това е създало 3.5 милиона нови високотехнологични позиции. Заплащането на тези нови служители е средно с 13 500 долара по-високо на годишна база спрямо старите, показва анализ на Deloitte, цитиран от WSJ.

Подобна е и ситуацията в Германия, където роботизацията води до увеличаване на конкурентоспособността на немската индустрия. До 2021 година се очаква заетостта в германските промишлени предприятия да нарасне с 1,8%. Автоматизацията е най-ефективният отговор на повишеното търсене на пазар, защото или увеличава качеството на продукта, или го прави по-евтин и по-достъпен. И в двата случая тя е предпоставка за създаване на нови работни места.

Точно по този път минава финландската компания Fiskars - производител на култовите ръчни инструменти с оранжеви дръжки. До 2011 г. работниците в нейната фабрика в Хелзинки изковават стоманените остриета на ръка в пещи, развиващи температура до 2 700 градуса по Целзий. Процесът е бавен, опасен и изключително скъп.

Когато роботите поемат голяма част от рутинните дейности, технолозите се прехвърлят към контрола върху качеството и към фината настройка на инструментите - нещо, с което машините не биха могли да се справят. В резултат на всичко това обемите на производство се повишават многократно, а заедно с тях и броят на служителите. В момента за Fiskars работят над 8 500 човека, в сравнение с 4515 през 2007 г.

"До този момент в Европа няма нито един човек, който да е уволнен заради робот", твърди професор Волфганг Даут от базирания в град Бон Институт по икономика на заетостта. Една от причините е, че профсъюзите имат строги изисквания за запазване на работните места и преквалификация, когато определени дейности се автоматизират.

А другата е, че високотехнологичните европейски индустрии се нуждаят и от хора, които да допринасят със своите знания, успоредно с автоматизацията.

Според Ян Брокман, който ръководи оперативните процеси в Electrolux - втория най-голям производител на битови електроуреди в света, автоматизацията в производството никога няма да надхвърли 50%. По думите му от това няма да има смисъл, тъй като хората винаги ще бъдат по-ефективни в дейностите, изискващи креативност и импровизация.

Тяхната роля в бъдещето ще бъде повишаването на ефективността и подобряването на поточните линии и рутинните дейности, извършвани от роботите.

В Bosch, например, се организират периодични тренировъчни курсове, които обучават заварчиците, механиците и всички други специалисти в компанията, които досега са имали тясно специализирани компетенции, да боравят с базисен компютърен код и да използват роботите по същия начин, по който до този момент са работили с отвертки, гаечни ключове и чукове.

И все пак - има ли опасност роботите рано или късно да завземат пазара на труда?

Факт е, че някои професии със сигурност ще останат в миналото. Точно както машинописците и телефонистите от 20-и век или кочияшите на файтоните от предходните столетия. Но историята също така показва, че автоматизацията е донесла много позитиви за хората, заети в производството.

В бъдеще техният интелект ще се използва за много по-смислени и креативни задачи, вместо за рутинни и досадни задължения.