В Конвергентните доклади, които оценяват готовността на държавите за членство в еврозоната, България продължава устойчиво да покрива четирите числови критерия за членство, а именно тези за ценова стабилност (инфлация), стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг) и за дългосрочния лихвен процент.

Това се посочва в периодичните Конвергентни доклади за 2018 г. на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия, цитирани от пресцентъра на Министерство на финансите.

Потвърдени са заключенията на предходните доклади от 2016 г., че страната ни покрива всички числови критерии на еврозоната.

България успешно изпълнява критерия за ценова стабилност, като с данни до март 2018 г. стойността на 12-месечната средна инфлация е 1.4%, при референтна стойност от 1.9%.

Бюджетното салдо през 2017 г. е положително в размер на 0.9% от БВП, при дефинирано ограничение за дефицита на сектор „Държавно управление“ до 3% от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 25.4% е значително под референтната стойност от 60%, като сме на трето място сред страните в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост.

Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода април 2017 – март 2018 г. е 1.4% и също е под референтната стойност от 3.2%.

По отношение на критерия за динамиката на валутния курс, българският лев не участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система - Валутен механизъм II (ВМ II), но е фиксиран в рамките на действащия режим на паричен съвет при официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро, поради което за периода от 4 май 2016 г. до 3 май 2018 г. не показва отклонение. Страната ще покрие този критерий, когато българският лев се присъедини във ВМ II.

В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната, препоръчва се България да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна среда за устойчива конвергенция чрез структурни реформи и икономически политики, ориентирани към стабилност.

В Конвергентните доклади има констатации по отношение на съответствието между българското законодателство, от една страна, и Договора и Устава на ЕСЦБ, от друга:

  • Националното законодателство предвижда допълнително основание за освобождаване на член на управителния съвет на БНБ, което не съществува в европейското право. Това е възможността, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, член на управителния съвет на БНБ да бъде освободен от длъжност при наличие на установен конфликт на интереси.
  • Националното законодателство не предвижда изрична възможност членовете на управителния съвет на БНБ да обжалват пред национален съд решения за тяхното освобождаване.
  • Националното законодателство забранява на централната банка да финансира българското правителство и други органи и институции. Според ЕЦБ тази забрана трябва да бъде разширена, като изрично включи и забрана за финансирането на публични институции и органи на ЕС или други държави членки.

    • Същите констатации бяха включени и в предходните Конвергенти доклади, с препоръката че съответните части на българското законодателство следва да бъдат приведени в буквално съответствие с правото на ЕС.

    Позицията на българската страна, с която ЕК и ЕЦБ са запознати по повод на този доклад и при предишните доклади, е следната:

  • Посочените разпоредби в българското законодателство отразяват по-високата степен на консерватизъм и спецификата на националното право по отношение на основанията за освобождаване от длъжност на членове на Управителния съвет на БНБ.
  • Общите разпоредби на българското национално право дават възможност за обжалване на решенията за освобождаване на всички членове на Управителния съвет на БНБ, както ЕЦБ сама отбелязва в доклада си, макар да няма изрична разпоредба за това в Закона за БНБ или в други специални закони.
  • Забраната за финансиране на други органи и институции включва и тези на ЕС или на други държави членки, макар това изрично да не е записано в Закона за БНБ.
  • Изменения в българското законодателство, които да създадат допълнителна правна сигурност в съответствие с тълкуванията на ЕЦБ, биха могли да бъдат извършени в кратък срок в периода, предшестващ присъединяването на България към еврозоната.