Китай се отказва от директното субсидиране на енергията от възобновяеми енергийни източници, а производителите на соларни панели търсят алтернативи, за да оцелеят, пише The Economist.

Въпросът е дали соларната индустрия може да съществува без подкрепата на държавата?

Преди малко повече от десетилетие, когато базираната в Шанхай компания JinkoSolar навлезе в бизнеса със соларните панели, тя беше абсолютен "новобранец" и на международните търговски изложения разполагаше с един гол щанд и банер, на който беше изписано името й.

Фирмата обаче разполагаше с късмет, технологично предимство и не на последно място - огромно количество държавни средства зад гърба си.

В световен мащаб индустрията се задвижваше изцяло от субсидиите.

Соларната енергия се изкупуваше на преференциални цени, които в Европа бяха изключително изгодни. Това помогна на Германия да се превърне в най-големия пазар за соларни панели в света през 2010 г.

Германците купуваха от Китай евтини панели, а китайските компании, от своя страна, можеха да поддържат ниските цени благодарение на щедрите субсидии и евтини кредити, отпускани от правителството. По този начин те без особени усилия изтласкваха от пазара европейските и американски конкуренти.

По време на финансовата криза в Европа субсидиите за възобновяемите източници секнаха рязко, но управляващите в Пекин отново се намесиха в подкрепа на китайските соларни компании. Правителството гарантира преференциални цени за изкупуване на слънчевата електроенерегия, с което стимулира изграждането на огромни соларни паркове в отдалечените западни региони на страната.

През 2013 г. Поднебесната империя успя да задмине Германия като най-големия пазар на слънчева енергия. През 2017 г. в Китай бяха инсталирани соларни мощности от 53 гигавата - близо пет пъти повече, отколкото в САЩ, които са вторият най-голям пазар в света.

JinkoSolar пък се превърна в най-големия доставчик на панели и вече изгражда по 10 гигавата нови мощности всяка година. Шест от десетте най-големи соларни компании в света са китайски.

На 1 юни тази година обаче се случи нещо, което преобърна пазара с главата надолу. Китайските власти, без никакво предупреждение, обявиха, че ограничават драстично изкупуването на електроенергията от ВЕИ на преференциални цени.

Акциите на компании, като Jinko и американската First Solar, се сринаха на капиталовите пазари. Според анализаторите, цитирани от The Economist, само в Китай тази година ще бъдат отложени проекти за над 20 гигавата нови соларни централи.

Радикалната промяна идва в момент, когато соларната индустрия в глобален мащаб започва да се превръща във все по-успешна пазарна алтернатива на конвенционалните енергийни източници, като въглищата, природния газ и ядрените реактори.

Много европейски държави, сред които Великобритания и Испания, също се отказаха от изкупуването на електроенергията на преференциални цени в полза на други екологични стимули.

Означава ли това, че е настъпил краят на субсидирането на соларната индустрия?

Отговорът на този въпрос може да бъде открит отново в Китай, пише The Economist. Вероятно преките субсидии наистина са на път да изчезнат, но на тяхно място се появяват други механизми за държавна подкрепа. Сред експерименталните методи, на които разчита не само китайското правителство, но и други държави по света, са т. нар. дългосрочни договори за доставка на електроенерегия.

На практика това са обратни търгове, на които производителите участват с предложения за цената, на която могат да доставят електричество. Този, който даде най-ниската оферта, печели правото да изгражда определен проект за даден регион.

На много места по света, като американските щати Аризона и Невада, Мексико, Абу Даби и Индия, този подход успява да гарантира изключително изгодни цени за потребителите. Дори и в Китай вече има соларни проекти, които предлагат по-евтин ток от въглищните централи, по данни на Международната агенция по енергетика.

За държавната хазна това означава спестени пари, а за китайските соларни компании - увеличаване на конкурентоспособността спрямо конвенционалните енергийни ресурси.

Действията на китайското правителство вероятно ще "охладят" соларната индустрия за известно време и временно ще ограничат изграждането на нови проекти. Но в дългосрочен план ще бъдат полезни за пазара и вероятно ще ускорят консолидацията в сектора.

По данни на Bloomberg New Energy Finance, до 2019 г. все повече проекти ще разчитат на соларната енергия, имайки предвид спада в цените на панелите. ВЕИ стават все по-атрактивни, особено в бедните държави, които търсят начини за задоволяване на нарастващите си енергийни потребности.

Спадът в цените може дори да помогне на китайските производители да възстановят позициите си на американския пазар, които бяха сериозно подкопани от въвеждането на митническа тарифа от 30% върху вноса на китайски соларни панели през януари тази година, припомня още изданието.

В световен мащаб соларната енергия заема най-голям дял в новоизградените мощности, но в същото време електричеството, произведено от слънчеви панели, е едва 2% от целия енергиен микс. Необходими са иновации, които да повишат ефективността при превръщането на слънчевата енергия в ток.

Китай отново дава положителен пример в тази посока, тъй като договорите за дългосрочна доставка насърчават тези компании, които предлагат най-съвременните технологични решения.

От JinkoSolar изтъкват, че никоя друга държава в момента не прилага подобен подход. И за съжаление, тези механизми засега са достъпни единствено за китайските соларни компании.