На около 130 километра източно от Силициевата долина - един от най-богатите региони на САЩ, се намира калифорнийският град Стоктън, който някога е носил печалното прозвище „американска столица на запорите”.

Скоро бившият град на фалитите ще се превърне в първото населено място в САЩ, където ще бъде тествана схемата за универсален и безусловен базов доход. Стоктън ще отпусне сумата от 500 долара месечно на 100 души, като пилотната програма ще продължи в рамките на 18 месеца, предава CNN.

Безусловният базов доход означава, че гражданите получават конкретна сума пари всеки месец, независимо от това дали работят или не. Официално идеята е създаване на дъно по отношение на доходите, под което никои не трябва да пада.

Неофициално обаче става дума за форма на субсидирано потребление, която води до по-високи приходи за бизнеса, респективно повече постъпления за бюджета на населеното място по линия на корпоративни и косвени данъци. Така или иначе, с концепцията тепърва се експериментира и никой още не знае дали идеята има реално приложение или не.

Заради филантропия или желание за създаване на субсидирано потребление - зависи от гледната точка, универсалният базов доход често се радва на могъщи защитници. Сред тях са предприемачи, като Илон Мъск, Марк Закърбърг и Ричард Брансън.

Тези милиардери често посочват, че безусловният базов доход може да пребори неравенството по света и да попречи на автоматизацията да окаже разрушителен ефект в резултат на измененията на пазара на труда.

„Трябва да проучим идеи, като универсалния базов доход, за да се уверим, че всеки има спокойствието да пробва нови идеи”, казва Закърбърг през 2017 г. в своя реч, произнесена в Харвардския университет.

Нещо повече - властите в Стоктън получават подкрепа от Силициевата долина за пилотната си програма. Организацията Economic Security Project на съоснователя на Facebook Крис Хюз ще дари за програмата 1 млн. долара. Фондът на Хюз се занимава с проучвания, посветени именно на безусловния базов доход.

Основателят на Facebook подкрепя идеята за безусловен базов доходИзвън хипотезите и предположенията, съществуват страни, като Канада и Финландия, където се експериментира по този въпрос

В интервю, дадено по-рано през тази година, Хюз посочва, че е осъзнал за какво неравенство става дума от позицията си на член на горните 1% от обществото по доходи.

„Фундаменталната идея, стояща зад Америка, е, че ако работиш здраво, няма да живееш в недоимък. Но днес това вече не е вярно и е така от десетилетия”, казва той.

„Вярвам, че ако не направим значителни промени днес, неравенството в доходите в нашата страна ще продължи да се разраства, поставяйки под въпрос самата същност на нашия обществен договор”, добавя той.

Стоктън има население от около 300 хил. души, като всеки четвърти гражданин живее в недоимък. Това прави населеното място чудесна тестова площадка за универсален базов доход.

„Стоктън е град, който прилича доста на останалата Америка”, казва Натали Фостър, съсновател и съпрезидент на Economic Security Project.

Домакинствата в Стоктън имат среден годишен доход в размер на 49 271 долара спрямо средните за страната 57 617 долара, сочат официалните статистически данни. 70% от населението на града се самоопределя като част от дадена малцинствена група.

„Имаме много хора, които нямат добър старт в живота си, тъй като са родени в общности, които нямат толкова много възможности”, казва кметът на града Майкъл Тъбс.

„Майка ми винаги казваше „Трябва да се махнеш от Стоктън”. Но аз искам Стоктън да стане място, където хората искат да живеят”, казва той.

Интересът на Тъбс към безусловния базов доход също лежи настрана от проникващата автоматизация. Кметът вярва, че компаниите, които разработват тези технологии, „имат отговорност да гарантират, че хората няма да бъдат негативно засегнати и да направят техните общности по-добри места.”

В Сан Франциско вече мислят как да облагат роботите с данъциИдеята е компаниите, които използват роботи за дейности, извършвани преди това от хора, да плащат данък на града

За добро или лошо, местните граждани вече са започнали люта битка кой да заеме предвидените 100 места за отпускане на универсален месечен доход.

„Електронната ми поща се наводнява ежедневно от граждани, искащи да знаят „Какъв е процесът по кандидатстване? Започна ли вече? Закъснях ли? Какво да правя?”, казва Лори Оспина, директор на Stockton Economic Empowerment Demonstration - организацията, която управлява проекта.

Проектът, който се очаква да стартира през 2019 г., се надява да използва събраната информация, за да отговори на въпроси, свързани с приложението на беусловния базов доход.

Така например, гарантираният доход влияе ли на посещението на училище или на здравето? Провокира ли хората да напускат работните си места или да стартират нов бизнес?

Експериментът в Стоктън няма да е първият подобен опит по света. Сходни изолирани програми бяха реализирани във Финландия, Уганда, Камбоджа и Индия.

Във Финландия 2000 безработни, на възраст между 25 и 58 години, получаваха безвъзмездно по 560 евро месечно. В Камбоджа пък се отпускаха 5 долара месечно на бременни жени и деца. В Кения върви 12-годишна програма, финансирана от неправителствената организация GiveDirectly.org, а Канада също прави подобни експерименти в провинция Онтарио.

Пилотен проект, подкрепен от стартъп акселератора Y Combinator, предвижда отпускането на 1000 долара месечно на 1000 души в продължение на 5 години в град Оукланд, Калифорния.

В Барселона стартира експеримент с безусловен базов доход 2000 семейства ще вземат участие

„Наблюдавам, че технологичната индустрия стана много заинтересована от универсалния базов доход през последните години. Мисля, че това се дължи, от една страна, на вина, и от друга - на оптимизъм”, коментира Натали Фостър от Economic Security Project. „Това са хора, които вярват в пътуването до Луната, вярват в големи идеи, а това не е нещо твърде голямо”, казва тя.

По думите на Фостър, други програми също показват как работи безусловният базов доход. Например, през последните 40 години всички граждани на Аляска, включително децата, получават годишни плащания под формата на комисионни от петролните компании.

„Те използват тези пари, за да спестяват за образование, да преминават през сезонните промени в работата или да плащат за отопление през зимата, когато всичко става по-скъпо”, смята Фостър.

По думите на Алисън Фахей, директор към Poverty Action Lab, все още е твърде рано да се каже дали схемите за безусловен базов доход могат да преборят бедността.

„Има действително вълнуващ потенциал, пореди което е важно да проверим. Това е доста радикален метод за оказване на подкрепа. Има елегантност и красотва в това колко прост е той”, добавя тя.