Австралия като огледало на неравенството
Неравенството по света е тема, която занимава умовете на едни от най-богатите и успешни предприемачи на нашето време. Спорно е какви са мотивите им – чист популизъм или недоразбрана филантропия, но да си изпълнителен директор не означава автоматично, че мечатеш за някаква нова форма на корпоративен комунизъм, където всички са равни. Австралия доказва това.
Възнагражденията на изпълнителните директори в Австалия достигнаха рекордни нива през миналата година, на фона на стагнация при заплатите на обикновените работници, сочи доклад на финансовата група Australian Council of Superannuation Investors (ACSI), предава Financial Times. Авторите на доклада алармират, че тези диспропорции в заплащанията директно вредят на доверието в местния бизнес.
Според проучването, възнагражденията на шефовете на компаниите от ASX 100 (100-те най-големи австралийски компании по пазарна капитализация, бел. ред.) са били с 12.4% по-високи до средно 3.24 млн. долара на човек през 2017 година. Към тази сметка се добавяи това, че бонусите извън твърдите възнаграждения също скачат с 18% на годишна база.
С изключение на шестима души, всички 80 изпълнителни директори, които имат право на бонус, са получили поне един през миналата година, като средното бонус заплащане е възлизало на 70.5% от максималната сума, на която имат право.
„Във времена, в които доверието на обществото към бизнеса е на ниско ниво, а растежът на заплаттите е нисък, решенията на бордовете за изплащане на големи бонуси, само за да бъдат достигнати бюджетните цели, вместо за изключително предстяване, са особено неразбираеми”, казва Луйс Дейвидсън, изпълнителен директор на ACSI.
Най-печелившият изпълнителен директор в Австралия през миналата година е Дон Мейж, шеф на Domino’s Pizza Enterprises, който е получил 36.8 млн. австралийски долара (около 27 млн. щатски долара). През 2017 година Domino’s посочиха, че франчайзът е изплатил 5.4 млн. австралийски долара за забавени заплати и пенсионни боснуси на персонала от 2014 година до сега.
Компанията посочва, че данните за възнаграждението на Мейж отразяват увеличаващата се цена на опциите за акции, раздадени през 2013 година, и реализирани през 2016 година, поради „постигане на значителни дългосрочни цели на бизнеса”.
Никола Мур, шеф на Macquarie Group, е единственият банкер в този списък с годишен приход от 25.1 млн. австралийски долара (18.6 млн. щатски долара). Нито една от четирите най-големи банки в страната не попада в това подреждане за първи път от 17 години или откакто се изготвя класацията. Причина за това е орязването на възнагражденията на банкерите в Commonwealth Bank of Australia, в резултат на скандал, свързан с пране на пари, и последващо публично разследване на злоупотреби във финансовия сектор.
Докладът посочва, че изпълнителните директори в Австралия са по-склонни да изгубят работата си, отколкото да не вземат бонус, като десетима са напуснали позициите си през миналата година.
Докато растежа на твърдите възнгажрадения не е чак толкова забележим, то много шефове на компании от ASX 100 предпочитат да им бъде платено чрез акции, тъй като капиталовите пазари се представят доста добре.
Високите нива на заплащане на изпълнителните директори провокираха протести в много развити страни, където заплатите на работниците не се радват на почти никакъв растеж, въпреки добрите печалби на бизнеса, който успешно преодоля кризата, настъпила през 2008 година.
В Австралия растежът на заплатите е почти минимален на фона на това, че задлъжнялостта на домакинствата е една от най-високите в света, което автоматично превръща казуса в политическа тема.
Големите пенсионни фондове в Австралия започнаха да се противопоставят на компаниите относно високите заплати на изпълниелните директори, като гласуват против разчетите за възнаграждения на годишните срещи.
В Австралия може да се провокира смяна на борда на директорите, ако 25% от акционерите отхвърлят разчетите за възнаграждения в два последователни случая.