Европейската комисия ще отправи официално искане от членовете на Общността да приемат нов план за намаляване на вредните емисии, пише Financial Times. Комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете ще настоява новият пакет от мерки да е готов преди срещата на ООН за климата, която ще се състои по-късно тази година.

Европейският съюз така или иначе има една от най-амбициозните програми за намаляване на въглеродните емисии, припомня изданието. Но според Канете европейските държави трябва да направят още една крачка напред.

След решението на САЩ да се оттеглят от Парижкото споразумение за климата, ЕС остана един от основните поддръжници на идеята за намаляване на парниковите газове в атмосферата.

Новите цели, които ще бъдат поставени от Еврокомисията, предвиждат съкращаване на вредните емисии с 45% до 2030 година, като за база се приемат равнищата от 1990 година. Настоящата програма поставя цел за намаляването им с 40 на сто. Вдигането на летвата обаче ще изисква одобрението на всички страни членки на Евросъюза.

Според Канете целта за намаляване на емисиите с 45% през следващите 12 години не е твърде амбициозна и тя ще бъде постигната автоматично с прилагането на останалите екологични стандарти и ограничения, които вече са одобрени.

Новата законодателна рамка предвижда още поне половината от употребяваната електрическа енергия в рамките на Общността да се произвежда от възобновяеми енергийни източници.

За да бъдат постигнати новите по-високи цели, ще са необходими държавни и частни инвестиции в размер на 379 милиарда евро в годините от 2021 до 2030, както и увеличаване на новоинсталираните ВЕИ мощности с 50% годишно.

Мигел Ариас Канете изтъква още, че срещата на ООН за климата, която ще се състои през декември в полския град Катовице, ще бъде тежка. Държавите, които са подписали Парижкото споразумение от 2015 година, ще трябва да изработят система от правила, които да управляват изпълнението на пакта.

До този момент обаче няма постигнат значителен напредък поради разногласията между страните. Едната гледна точка е, че трябва да има една обща система от правила и ограничения, валидна за всички, а втората е, че трябва да има разграничение между развитите и развиващите се държави.

Ако европейските министри постигнат съгласие за допълнително съкращаване на вредните емисии до 2030 година, ЕС ще се превърне в първата голяма икономика, която вдига целите си за борбата с климатичните промени тази година.

В рамките на европейската общност има и държави, които считат, че целите трябва да са дори още по-високи. През юни 14 държави от ЕС, сред които Франция, Германия, Люксембург и Холандия, изразиха становище пред Еврокомисията, според което съкращаването на въглеродните емесии до 2030 година трябва да е поне с 55%.