Историкът Ювал Харари твърди, че в процеса на изучаване на миналото е научил важен урок за бъдещето.

"Едно от нещата, на което ни учи историята, е, че никога не трябва да подценяваме човешката глупост," казва Харари, преподавател в Еврейския университет в Йерусалим и автор на книги, препоръчани от хора, като съоснователя на Microsoft Бил Гейтс и бившия президент на САЩ Барак Обама.

"Това е една от най-мощните сили в света," добавя той.

В интервю за CNBC Харари изразява своите опасения относно способността на политическите лидери популисти - група, която той описва като "продаваща на хората носталгични фантазии за миналото, вместо реална визия за бъдещето", да разрешат най-големите глобални проблеми на настоящето.

Той признава, че подобни лидери имат много находчиви решения и отговори на местно ниво, но според Харари, трите най-големи екзистенциални проблеми пред света днес са глобални по своята природа – ядрена война, климатични промени и технологично разрушение.

"Тези проблеми имат единствено глобални решения, а досега ние не сме чували нищо на глобално ниво от този тип лидери, което да предлага реално решение," казва Харари.

"Всичко може да приключи много лошо," добавя той. "Те излагат на риск самото оцеляване на човешката цивилизация, така че ако не намерим решение, имаме наистина сериозен проблем."

"Човек не може да има доверие на хората и дори на лидерите, че ще направят това, което е най-добре за човечеството. Можете да се надявате на това, но не е сигурно."

Бъдещето на човечеството и машините

По въпроса за бъдещето на човечеството в съжителство с технологичния напредък, Харари казва, че историята е показала, че подобно развитие има силата да променя света, но "никога не е определящо" само по себе си.

Последната голяма революция донесе открития, като влакове, автомобили, електричетво и телевизия, но според Харари, тя "не ни е казала какво да правим с тях."

Предвид нарастващата популярност на зараждащите се технологии, като изкуствения интелект и биотехнологиите, Харари казва, че човечеството все още има избор за това как те ще бъдат използвани.

"Това е работата на правителствата," казва той, отбелязвайки, че проблемът е в това, че много ръководители по света се коцентрират върху "стари проблеми" и не обръщат достатъчно внимание на потенциала на развиващите се технологии.

Нещата се усложняват и от факта, че обществото остава "доста невежо по тези въпроси", а експертите в тази материя в частните компании или в академичните среди нямат политически мандат да регулират тези нови изобретения.