Какво е инфлация?

Инфлация, или ръст на индекса на потребителските цени (ИПЦ), е стихия, която трудно се контролира. И докато днес инфлацията все още е цел на политиките на правителствата и централните банки по света, утре тя може да е явление, срещу което банките ще започнат да се борят.

През последните 50 години под инфлация се разбира постоянно и цялостно покачване на цените на стоките и услугите, което означава постоянен спад в покупателната способност на парите.

Сред съвременните икономисти няма консенсус относно причините, пораждащи този феномен, наречен инфлация. Например, според представителите на монетарните теории, покачване на количеството пари води до спада на тяхната покупателна способност. В същото време нео- и посткейнсианците смятат, че причината произтича от недостиг на общото предлагане.

Вторият смисъл на понятието инфлация, споделян от всички икономисти до края на 19 век, означава покачване на количеството пари в икономиката. Всяко ново количество пари бива използвано за размяна срещу стоки и услуги, които иначе не биха се появили.

Покачването на количеството пари означава покачване на търсенето на блага от страна на тези хора, които първи придобиват новите пари. Това, от своя страна, означава, че цените на тези блага ще нараснат. При размяната на новите парични единици между купувачи и продавачи цените се покачват все повече и повече.

Предвид тези основни различия напълно основателно е под инфлация да се разбира само и единствено покачването на количеството хартиени пари, тъй като покачването на количеството стокови пари не се различава от производството на повече обувки, столове, книги, или компютри.

Колко е инфлацията в България?

Инфлацията е феномен, който съвсем нормално се наблюдава и в България. Всъщност, към края на 2017 г. нивото на инфлация в България достигна близо 3%, а през август 2018 вече е 3.5% на годишна база.

Това е над целите на страните от еврозоната и САЩ за годишна инфлация от около 2%, която се приема за здравословна за икономиката.

Трябва да отбележим, че подобна инфлация от 3.5% у нас се случва при нива на основен лихвен процент от нула. В същото време лихвените проценти по банковите депозити в България рядко достигат 1% (дори често са около 0.5%).

Тоест инфлацията в страната ни е много вероятно да има изключително негативни ефекти върху спестяванията в страната в среда на големи депозити в банките и минимални лихви по тях. Разбира се, това директно ще рефлектира и върху икономиката.

Източник: НСИ

Официална инфлация vs реална инфлация

Още от древни времена правителствата се опитват да контролират инфлацията. В някои случаи те прибягват и до контрол на цените, което води до дефицит на стоки и серия от други странични ефекти, които изкривяват представянето на икономиката.

Държавата и правителството е малко вероятно да признаят вината си за инфлацията, тъй като е далеч по-лесно да се отрича, че има инфлация и да се омаловажава проблемът. Затова всяко правителство има интерес да манипулира официалните статистики и често да отчита по-нисък процент на инфлация от реалния.

Причините затова са, че отчетена ниска инфлация говори добре за работата на правителството, манипулира икономическата ситуация, така че да изглежда по-добра и прави валутата да изглежда по-стабилна. Освен това инфлацията е ключов компонент при изчисляването на БВП, който пък е основен индикатор за измерването на икономическия растеж.

Трябва да се отбележи и че много страни имат политика да индексират държавните заплати и пенсии с коефициента на инфлация. Така при по-ниска инфлация правителството може да спести значителни средства.

Методите за манипулиране на статистиките за инфлация са различни. Тоталитарните правителства манипулират инфлацията по най-директния начин: чрез фабрикуване на желаната от правителството стойност.

От друга страна, методите на т.нар. демократични правителства са далеч по-завоалирани и в някои случаи дори "научно-обосновани". Те дори могат да се преподават в университетите и да бъдат оправдавани от икономистите.

Те включват нереалистична потребителска кошница, която не отразява реално пазарното потребление, разширяване на класа от стоки или заместването на някои стоки с други, чиято цена не се е покачила толкова много.

Друго "нововъведение" в тази насока е т.нар. базисна инфлация, като в нея са пренебрегнати цени на рязко поскъпващи стоки, най-честият пример е с хранителни и енергийни продукти.

Следователно, в повечето случаи инфлацията в държавите е по-висока от обявената в националната статистика и България едва ли е изключение в тази насока. Тоест официално обявена инфлация от 3.5% спокойно може да се превърне в 5% или 6% реална инфлация, дори и повече.

Колко ще загубите от инфлацията?

При залагане на инфлация от 3% в дългосрочен план, парите ви ще загубят половината от покупателната си способност само след 24 години. След 40 години пък стойността им ще падне с над 75%.

Например вашите 10 000 лева (спестявания) ще купуват това, което купуват в момента около 6 000 лева, ако средствата ви са в банков депозит с лихва от 1% на година. А при по-големи суми разликите ще са още по-сериозни.

За пагубното въздействие на инфлацията върху спестяванията на домакинствата можем да се обърнем и към водещата световна икономика – щатската. За период от над 50 години инфлацията в САЩ е била такава, че 1000 долара днес купуват толкова продукти и услуги, колкото са купували 100 долара през 1950 г.

Според официалната щатска статистика, за периода 2000-2018 г. средната инфлация в САЩ е била при ниво от 2.07%. Това прави цените днес в САЩ с 44.6% по-високи, в сравнение с 2000 г. С други думи, 100 долара през 2000 г. са купували това, което днес купуват 144.59 долара.

Така казано, доходността е от критично значение за това спестяванията ви да нарастват, за да разполагате с достатъчна за живот сума, когато се пенсионирате и да се предпазите от негативните ефекти на инфлацията.

Очевадно е, че такава доходност не може да се търси в банковите депозити. Всъщност при настоящата икономическа ситуация в депозитите не може да се търси никаква доходност, напротив, те водят до загуби.

Как да се защитим от инфлация?

След като е ясно, че банковите депозити биват изяждани от инфлацията и такси за поддръжка на сметките, те не могат да защитят нашите спестявания, тогава накъде трябва да се насочим?

Напълно логичният отговор на този на пръв поглед сложен въпрос е инвестиции на финансовите пазари. Други опции са инвестиции в недвижими имоти и инвестиции в злато, като и за двете също могат да използвани финансови пазари.

Инвестициите на финансовите пазари, освен с дълга история на доходност, която може директно да се съпоставя с нивото на инфлация, също така се отличават и с редица други основни предимства. Ето и основните от тях:

Едно от предимствата на инвестициите във финансови пазари са, че можете да получите достъп до много и различни видове финансови инструменти, които могат да ви осигурят евентуална защита от инфлация.

Например при отварянето на реална сметка Admiral Markets ви предоставя достъп до над 7000 различни финансови инструмента като реални акции и ETF-и, както и Договори за разлика (CFD-та) върху валутни двойки, акции, облигации, индекси, суровини, ETF-и и криптовалути.

Друго предимство на финансовите пазари е използването на ливъридж (финансов лост). Мислете за ливъриджа като заеман от брокера капитал при търговия със CFD-та, който ви дава възможност да търгувате с много по-голяма сума от тази, с която разполагате.

Например, ако ползвате ливъридж 1:10 и желаете да постигнете доходност от 10%, активът, в който сте инвестирали, трябва да повиши цената си със само 1%. Но внимавайте, ползването на прекалено много ливъридж може да ви провали.

Трябва да се отбележи и лесният достъп до финансовите пазари чрез най-популярните платформи за търговия в света MetaTrader 4 и MetaTrader 5, които ви пренасят директно на пазарите само след няколко клика на мишката. Чрез MT4 и MT5 може лесно да анализирате цените на различните финансови инструменти, а покупката и продажбата на различните активи често отнема по-малко от секунда.

Освен това големите брокери разработват и професионални безплатни добавки към тези платформи, като например MetaTrader Supreme Edition на Admiral Markets.

Освен това, разходите по сделките (такси и комисионни) на финансовите пазари са далеч по-ниски, отколкото при търговия с физически активи.

Ликвидността е едно много ценно качество на финансовите пазари, което въобще не е за пренебрегване. След като сте се сдобили с определен актив, може да поискате да го продадете в даден момент, за да можете да капитализирате печалбата си от него.

Самата продажба вероятно ще ви отнеме от по-малко от секунда до няколко секунди на финансовите пазари, а парите може да са във вашата банкова сметка в рамките на три дни. Едва ли ще имате такава възможност, ако сте закупили например недвижим имот, продажбата, на който може да ви отнеме месеци.

Колко бихме спечелили, ако бяхме инвестирали в индекса NASDAQ100?

Нека вземем официалната инфлация, която в момента в България е 3.5% на годишна база и лихвите по банковите депозити от под 1%, в най-добрия случай ще сте загубили около 2.5% за една година, ако оставитe спестяванията си в банка.

Да видим какво би се случило, ако сте инвестирали парите в най-известния американски технологичен индекс NASDAQ 100. В него влизат технологични гиганти като Apple, Amazon, Google, Microsoft, Facebook, Netflix, Tesla и други.

На 1 септември 2017 г. индексът NASDAQ затвори на нива от 5986 пункта, докато на 1 септември 2018 г. същият индекс приключи търговията на 7665 пункта. След елементарни сметки от аритметиката ще видим, че това е ръст от 1648 пункта, което е около 21.5%. След като извадим инфлацията, ще получим възвръщаемост на инвестицията от 18% за този период.

При едно сравнение ще видим, че ако бяхме оставили парите си в банката, щяхме да загубим 2.5%, а в другия ще спечелим 18%. Това е разлика от 20.5%, която при инвестиция от 10 000 лева би означава 2050 лева разлика. Както се казва, когато фактите говорят...

Увеличете знанията и уменията си за търговията на финансовите пазари с новия безплатен Обучителен Пакет 2018 от Admiral Markets.